Дете на порока

— Не се ли притесняваш, че някой може да ги види? — попита Сирина, която се чудеше дали е редно толкова небрежно да се отнася с тази важна министерска информация.

— Всичко важно е закодирано. — Бо леко сви рамене. — И преди съм доставял подобни съобщения. Няма защо да се тревожиш. — Не й каза, че „Сирена“ беше плавала между Англия и френския бряг двадесет и осем пъти през последните няколко години в служба на правителството. — А сега имам нужда от една целувка за цялото търпение, което проявих, докато ти и Деймиън бяхте толкова погълнати от колекцията му — Бо се опита да смени темата, благодарен, че Сирина отново е до него.

— Трябваше и ти да дойдеш при нас — каза тя и леко се надигна от седалката, за да го целуне.

Той се наведе напред и посрещна целувката й, а после удобно се облегна с усмивка на лице. В тъмнината на каляската лицето му изглеждаше като изсечено.

— Ема ме осведомяваше за последните клюки в Лисабон, докато ти и Деймиън разглеждахте ръкописите му. — Това му беше навик, когато им ходеше на гости. Ема смяташе, че се интересува от събитията в обществото, а той винаги проявяваше учтивост и я слушаше.

— И какво научи?

— Нищо, ама съвсем нищо важно. Висшето общество по принцип е изключително отегчително.

— Но ти фигурираш като един от най-дейните му участници.

— Само в една област, скъпа — каза той и широко се усмихна, при което белите му зъби се откроиха. — Рядко ходя на вечери и никога не посещавам балове.

— Никога?

— Само от време на време с маман, ако тя настоява да отидем на някое досадно семейно събиране.

— Флиртаджийките сигурно много тъгуват — отбеляза тя.

— Не ми е направило впечатление. — И как ли да забележи, когато всеки път в обществото беше заобиколен от цял куп ахкащи дами. — А ти обичаш ли да танцуваш?

— О, да.

Не беше и очаквал различен отговор.

— Макар че съм танцувала сама на провинциални тържества. Татко обедня, преди да бях съвсем готова за обществото.

Тя толкова много се различаваше от всички жени, които беше познавал, замисли се Бо. Изключително пряма, кокетството не я привличаше, не се смущаваше, че не е богата, чужди й бяха женското притворство и ласкателство. Тя внасяше нещо ново в живота му.

— Искаш ли да отидем на бал, преди да отплаваме? — попита той, изведнъж заинтригуван да види Сирина да танцува.

— Какъв бал? — предпазливо попита тя, защото не и се искаше да се появява в обществото. Знаеше, че в ролята си на любовница на младия граф нямаше да бъде добре приета в тези среди.

— Нещо в посолството. Вечер винаги има танци, а Деймиън често ги организира.

— Не мога да присъствам на такова официално събиране — отклони поканата му тя.

— А защо не? — повдигна вежди той.

— Как точно ще ме представиш? — саркастично запита тя. — Като твоя братовчедка?

— Можеше да отидеш при модистката с Ема — напомни й той.

— Не я познавах.

— Е, сега я познаваш и тя те харесва — делово заяви той.

— Ще я накарам да те представи като сродница. — Той се усмихна. — Дори можеш да ме склониш да потанцувам с теб.