Магьосникът Куестър Тюс

Куестър се подвоуми какво да отговори. Нещо в начина, по който Календбор задаваше въпросите си, му подсказваше, че вече знае отговорите им.

— От Негово Величество бе откраднато нещо — каза накрая той.

— А? — Календбор продължаваше да гледа към огъня.

— И какво може да е това? Да не би да е някаква бутилка?

Цялата стая притихна. Куестър направо остана без дъх.

— Бутилка с танцуващи клоуни, изрисувани на стъклото, така ли? — тихо добави Календбор.

— Значи, бутилката е попаднала в твои ръце — заяви направо Куестър, защото въпросите бяха излишни.

Този път Календбор извърна очи към него, усмихнат така зловещо, както и коболдите не можеха да се усмихнат.

— Да, Куестър Тюс, в мои ръце е. Един трол ми я даде — един окаян трол, който я е откраднал. Той си бе наумил всъщност да ми я продаде, крадецът му с крадец. Беше я откраднал от другите тролове, които се сбили помежду си за нея. Той успял да оцелее, ранен след битката, и дойде при мен. Едва ли всъщност щеше да дойде, ако можеше да мисли разумно и не беше толкова зле пострадал…

Мъжът, какъвто си беше едър, млъкна и поклати глава.

— Каза ми, че това е магическа бутилка и че в нея има някакво дребно същество, някакъв демон, наречен Черньото, който може да предостави на притежателя на бутилката всичко, което онзи си пожелае. Аз направо му се изсмях, Куестър Тюс. Можеш да си представиш. Никога не съм имал много вяра в магията, винаги съм разчитал на силата и оръжието. А защо си решил да ми продаваш нещо, чак толкова ценно? — попитах аз трола. И в този момент забелязах страха в погледа му и разбрах. Той се бе уплашил от тази бутилка. Тя криеше твърде голяма сила. Искаше да се отърве от нея, но беше прекалено алчен, за да я отстъпи безвъзмездно.

Календбор се загледа встрани.

— Струва ми се, че си мислеше, че бутилката е виновна за унищожението на останалите тролове — че това създание, което живее вътре в нея, е причината за тяхната смърт.

Куестър нищо не отвръщаше, чакаше го да довърши думите си. Още не беше сигурен накъде бие Календбор и искаше да разбере.

Календбор въздъхна.

— И така, платих му цената, която поиска, а след това заповядах да му отрежат главата и да я набучат на кол пред портите. Не я ли видяхте, когато идвахте насам? Не? Е, сложих я там да напомня на всеки, който се нуждае от напомняне, че не ми трябват никакви крадци и мошеници.

Филип и Сот трепереха, долепени за краката на Куестър. Куестър протегна ръка към тях крадешком и ги плясна по главите. После отново изпъна тяло, докато Календбор се оглеждаше наоколо.

— Ти твърдиш, че тази бутилка принадлежи на Негово Величество, Куестър Тюс, но тя не носи емблемата на престола — Календбор сви рамене. — Тя би могла да принадлежи на всекиго.

Куестър се наежи.

— И въпреки това…