Първият крал на Шанара

Тей подминаваше стая след стая с мъртъвците на семейство Балиндарох, възрастни и деца, убити в съня си. Щом веднъж бяха преодолели Дворцовата стража, вече нищо не бе спирало гномите да изпълнят смъртоносната си мисия. Тей изфуча от безсилие. В това бе намесена магия. Нищо друго не би могло да осигури на убийците безпрепятствено проникване, без да бъде вдигната тревога. В гърдите му се надигна гняв. Стигна до още една врата и откри вътре няколко гноми, които убиваха мъж и жена, изправени до стената на стаята. Тей запрати магията си към убийците и ги изгори живи. Като че в отговор, отново се чуха крясъци. Може би това бе закъснелият знак за тревога, който обаче дойде от другото крило, където се сражаваше Джърл Шанара.

Тей повдигна мъжа и жената, свлекли се до стената, и отмина, неспособен да им помогне. Оставаха само още няколко врати. Една от тях, осъзна той внезапно с отчаяние, беше спалнята на Куртан Балиндарох.

Тей се втурна първо натам, вече изгубил надежда, че ще стигне навреме, за да спаси когото и да било. Подмина една затворена врата отляво и една отворена отдясно. През отворената се появиха двама гноми, с окървавени оръжия, жълтите им очи проблясваха, по лукавите им лица бе изписана изненада. Той направи жест с ръце и те изчезнаха в избухналия огън и умряха, преди да разберат какво им се е случило. Тей усети как силата му намалява. Никога не я бе употребявал толкова много преди и трябваше да бъде внимателен. Бремен го бе предупреждавал няколко пъти, че употребата на магията си има граници. Трябваше да запази онова, което му бе останало, за момента, в който щеше да има най-голяма нужда от него.

Сега видя, че вратата на кралската спалня също е отворена, сцепена леко на мястото, на което е била насилена.

Тей не се поколеба. Втурна се към нея, блъсна я и връхлетя вътре. В стаята нямаше никаква светлина, но през широките прозорци на отсрещната стена се процеждаше мътното сияние от уличните фенери. По завесите и драпериите играеха сенки, разкривени и гротескни. Куртан Балиндарох бе запратен към стената. Лежеше, осветен от слабата светлина, лицето и гърдите му бяха окървавени, едната му ръка бе извита ужасяващо настрани, очите му бяха отворени и мигаха бързо. Черепоносецът стоеше на няколко стъпки от него, загърнат в кожестите си криле. Той бе сграбчил кралицата и я беше вдигнал над разпарцаливените чаршафи на леглото. Тялото и бе скършено и безжизнено, очите й гледаха невиждащо. Изчадието я захвърли небрежно настрани, щом Тей се появи, и се обърна към друида, съскайки предизвикателно. От сенките изскочиха и няколко гноми, но Тей ги отхвърли настрани като мухи и насочи цялата си сила към водача им. Беше сварил черепоносеца неподготвен. Той вероятно беше очаквал просто още някой пазач, още някоя беззащитна жертва. Магията на Тей експлодира към чудовището в огнено кълбо и отнесе половината от лицето му. Черепоносецът изпищя от болка и гняв, заби нокти в кожата си от безсилие, а после се хвърли към друида. Скоростта му бе смайваща и сега Тей се оказа изненаданият. Черепоносецът връхлетя върху него, преди да се окопити, блъсна го настрани и изчезна през вратата.