Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Друидът с мъка се изправи на крака, погледна към Куртан Балинадрох, поколеба се за момент, но после се впусна да преследва чудовището.
Тръгна обратно по мрачния коридор, провирайки се покрай телата на мъртвите, като внимаваше да не се подхлъзне по окървавения под. Сетивата му бяха изострени до краен предел в усилието да долови присъствието на други нападатели. Пред него черепоносецът вече бе само неясна сянка, движеща се в мрака. Някъде от вътрешността се чуха викове, понесе се тропот на ботуши и звън на оръжия, когато дворцовите стражи нахлуха в двореца, напуснали казармите си в отговор на тревогата. Пулсът на Тей блъскаше в ушите му, докато тичаше. Той захвърли наметалото си, за да се движи по-бързо. При завоя на коридора Черепоносецът инстинктивно свърна към отсрещното крило, избягвайки групата елфи-преследвачи, които тичаха по стълбите. Тей извика към сънародниците си за помощ, когато изтича покрай тях.
Викаше също и на Джърл Шанара.
Черепоносецът се обърна назад, един внезапен проблясък от факла освети обезобразеното му, кърваво лице. Но той не забави ход и свърна към едно тясно стълбище, което водеше към покрива. Чудовището бе по-бързо от Тей и преднината му се увеличаваше. Елфът изруга вбесен.
И тогава изведнъж една самотна фигура изникна от мрака в другия край на коридора — една гъвкава фигура, която излъчваше сила и с лекота се провираше през телата на мъртвите. Тя свърна нагоре по стълбите и хукна след черепоносеца.
Това бе Джърл.
Тей се втурна напред, насилвайки се да бяга по-бързо, а накъсаното му, хрипливо дишане отекваше в ушите му. Стигна до стълбите няколко секунди след приятеля си и хукна след него. Спъна се и политна към катранения мрак, който обгръщаше стълбището, задрапа отново нагоре и продължи.
Горе, при перилата на покрива, той откри Джърл, вкопчен в битка с черепоносеца. Силите не бяха равностойни, черният ловец беше много по-силен от елфа, но Джърл Шанара изглеждаше като обсебен от зъл дух. Биеше се, сякаш за него нямаше никакво значение дали ще оцелее, стига да не позволи на врага си да избяга. Те се мятаха напред-назад по покрива, притискаха се към перилата, извиваха се и отново се появяваха под светлината на факлите. Джърл бе сключил ръце около крилете на чудовището, за да не може то да отлети. Черепоносецът посягаше с ноктите си към елфа, но Джърл бе зад него, и той не можеше да го достигне.
Тей извика на приятеля си и се втурна да му помогне. Призова магията да се влее в пръстите му, както го бе учил Бремен, приведе силата на тялото си в хармония с елементите на земята, която го бе родила, и се опита да разгори огъня на живота. Черепоносецът видя приближаването му и се извъртя обратно, за да постави Джърл между тях и друидът да не може да използва магията си. Долу, в двора, елфите-преследвачи съзряха борещите се и разпознаха Шанара. Стрели бяха заредени в големи лъкове и тетивите бяха опънати в очакване.
В този миг чудовището разкъса хватката на Джърл, скочи през парапета и полетя. За момент увисна срещу светлината, огромно, тъмно и кошмарно — звяр, бързащ да намери убежище. Тей запрати срещу него всичко, с което разполагаше, и друидския огън погълна омразния му силует. Долу тетивите се отпуснаха и десетки стрели се забиха в туловището на изчадието. Черепоносецът потрепери, олюля се несигурно, от него, като котешки опашки, се виеха струйки дим, от цялото му тяло стърчаха стрели. Втори залп полетя към него. Сега едно от крилата му се сгъна и с последно отчаяно усилие Черепоносецът се хвърли към върховете на няколко скупчени дървета. Но силата му бе изчерпана и вече не можеше да ръководи тялото си. Той падна, удари се силно в земята, а няколко мечоносци се скупчиха отгоре му. Дори сега чудовището умира дълго.