Първият крал на Шанара

Джърл разцъфна в усмивка.

— Готово! По чашка-две, а после в леглата. Имаме много неща да обсъдим, Тей.

Те поеха отново, като същевременно се озърнаха към двореца, когато минаха покрай него. В една стая на горния етаж мъждукаше самотна светлинка зад закрит със завеса прозорец — свещица в детска стая, която носеше успокоението, че утрото отново ще настъпи.

Някъде далеч се чуха пронизителните крясъци на нощна птица, които отекнаха някак окаяно, преди да затихнат.

Джърл забави крачка и спря, като придърпа Тей по-близо до себе си. Взираше се в двореца.

— Какво има? — попита след малко Тей.

— Не виждам никакви стражи.

Тей погледна и отвърна.

— Не виждаш стражи? Мислех, че не се и очаква да можем да ги видим.

Джърл тръсна глава.

— Ти не можеш, но аз мога.

Тей също започна да се взира, но не видя нищо отвъд мрачните здания и заслонения от дървета двор. Не се виждаха никакви човешки фигури. Той се огледа за движение, но не откри такова. Елфическите преследвачи бяха обучени да изчезват. А дворцовите стражи бяха дори още по-добри в това. Но все пак той бе способен да ги открие така лесно, както и Джърл.

Използва малка частица от магията си, за да претършува цялата околност около двореца — вълшебни пръсти, които, можеха да открият всичко. Сега долови движение — бързо, потайно и чуждо.

— Нещо не е наред — каза той изведнъж.

Джърл Шанара се втурна напред, без да продума, направо към входа на двореца, като ускоряваше все повече крачка. Тей тръгна след него; там се криеше нещо страховито. Опита се да намери някакво определение за него, да определи вида му, но то му се изплъзваше, предизвикателно и неуловимо. Проучи сенките от двете страни на двореца — всичко като че ли бе станало по-мрачно и потайно. Ръцете му опипваха въздуха, от върховете на пръстите му във все по-разширяваща се мрежа струеше друидска магия. И той усети как нещо се доближава до мрежата му, извива се, гърчи се, отскубва се и се стрелва нанякъде.

— Гноми! — извика Тей.

Джърл се затича, като посегна към колана и извади късия си меч. Острието проблесна слабо в мрака, щом бе освободено от затвора си. Джърл Шанара не ходеше никъде без своите оръжия. Тей се затича след него. Не продумваха, но забавиха крачка, щом наближиха предните врати, и се заоглеждаха на всички страни, готови за изненада.

Вратите бяха отворени. Вътре не светеше, но от алеята не бе възможно да се разбере нищо. Джърл не се поколеба. Влезе сведен през вратите с изваден меч. Тей го последва.

Преддверието се простираше пред тях като пещерен тунел. Навсякъде лежаха трупове, осеяли пода като торби със стари дрехи, кървави и неподвижни. Бяха елфическите преследвачи, избити до един, но имаше и неколцина гноми. Подът бе хлъзгав от кръвта им. Джърл насочи Тей към едната страна на коридора, а самият той пое по другата. Така заедно тръгнаха към главните помещения. Те бяха тихи и празни. Двамата се върнаха назад и се отправиха бързо към стълбите, които водеха на горния етаж. Джърл не проговори, дори и сега. Не бе попитал Тей дали иска оръжие. Не се бе опитал да му каже какво да прави. Но и нямаше нужда. Тей беше друид и знаеше какво да стори.