Първият крал на Шанара

На зазоряване времето се бе променило, температурите спаднаха, облаци затулиха небето, въздухът стана тежък и някак застинал. Скоро ситен дъжд замъгли всичко и се смрачи.

Тей и Джърл Шанара седяха на една пейка край един еркерен прозорец в малка ниша далеч от входа на двореца и гледаха дъжда. Телата на мъртвите бяха изнесени. Всички стаи бяха претърсени по два пъти за скрити убийци. Кръвта и съсиреците бяха измити, а спалните, в които се бе състояло клането, бяха изпразнени и почистени. Всичко бе свършено по тъмно, още преди зазоряване, сякаш да се скрие ужасът. Сега палатът беше празен. Дори двете малки внучета на Куртан Балиндарох бяха отведени в други домове, докато бъде решено какво да се прави с тях.

— Ти знаеш защо се случи това, нали? — попита изведнъж Джърл, нарушавайки тишината, която се бе възцарила от известно време.

Тей го погледна:

— Убийствата ли?

Джърл кимна.

— За да ни дестабилизират. За да ни попречат да мобилизираме армията си. — Звучеше уморен. — С две думи, за да ни попречат да изпратим помощ на джуджетата. Ако Куртан умре, елфите няма да могат да направят нищо, докато не бъде избран нов крал. Господаря на Магията знае това. Затова изпрати убийците си в Арборлон със заповед да избият всички. Докато успеем да се съвземем дотолкова, че да можем да разрешим собствените си проблеми, вече ще е твърде късно за джуджетата. Източната земя ще е паднала. Тей пое дълбоко дъх и рече:

— Не можем да позволим това да се случи.

Джърл изсумтя насмешливо.

— Не можем да го предотвратим! То се случи! — Той направи презрителен жест. — Куртан Балиндарох ще бъде щастливец, ако преживее дори още един ден. Видя какво са му сторили. Той не е силен човек, Тей. Изобщо не разбирам как още е жив.

Джърл се отпусна назад, на стената, с опрени в пейката пред него крака. Изглеждаше като малко момче, което е наказано да си остане вкъщи. Дрехите му бяха станали на дрипи; не ги бе сменил след битката. Ужасна резка минаваше по лявата страна на челюстта му. Беше я почистил и после бе забравил за нея. Изглеждаше като развалина.

Тей бързо огледа себе си. И той не изглеждаше по-добре. И двамата се нуждаеха от баня и сън.

— Как мислиш, какво ли още ще направи, за да ни спре? — попита тихо Джърл.

Тей поклати глава.

— Тук нищо. Какво друго би могъл да стори тук? Но ще тръгне след Риска и Бремен, предполагам. Може би вече е по петите им. — Загледа се в дъжда и се заслуша в барабаненето му по стъклото. — Иска ми се да можех да ги предупредя. Ще ми се да знаех къде е Бремен. — Той се замисли за причиненото на елфите тази нощ — тяхното кралско семейство бе унищожено, чувството им за сигурност — подкопано, душевният им мир — загубен. От тях беше отнето много и Тей не бе сигурен дали изобщо ще успеят да се възстановят. Джърл беше прав. Докато кралят не оздравееше или пък не бъдеше избран нов след смъртта му, Върховният съвет нямаше да може да помогне на джуджетата. Никой не би поел отговорността за такова решение. А и не бе ясно дали някой въобще би могъл. Алитен може би щеше да се опита да действа на мястото на баща си, но това не бе много вероятно. Той не притежаваше силата на Куртан, беше безразсъден, импулсивен младеж, който не бе поемал никаква отговорност през живота си. Служеше като съветник на баща си и правеше каквото му се каже, но нямаше никакъв ръководен опит. Щеше да стане крал след смъртта на Куртан, но Върховният съвет нямаше да бърза да подкрепя решенията му. Нито пък той щеше да бърза да ги взема. Алитен щеше да бъде колеблив и нерешителен, щеше да се тревожи да не сбърка. За него това не бе най-доброто време да се възкачи на престола. Господаря на Магията нямаше да се забави да се възползва от положението.