Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Добре дошъл, Тей — поздрави го той. Беше усмихнат и спокоен и не изглеждаше никак притеснен, когато се приближи към младия мъж и стисна ръката му. — Реших, че бихме могли да обсъдим новините, които носиш, в тесен кръг, преди да се явиш пред Върховния съвет. — Той прекара ръка през гъстата си коса. — Предпочитам да свеждам изненадите в живота си до минимум. Пък и ако имаш нужда от съюзник, мога да ти послужа като такъв. Не, не поглеждай към приятеля си — не ми е казал и дума. А дори и да беше, нямаше да го послушам. На него не може да се разчита. Джърл е тук само защото съм сигурен, че нямате тайни помежду си, така че няма голям смисъл да започвате с това тепърва.
Той ги прикани с жест.
— Нека седнем тук, в тези меки кресла. Гърбът ме наболява. Така става, когато се появят внуците. И нека забравим официалностите, да се обръщаме един към друг на малки имена. Така или иначе се познаваме от много време.
Така си е, помисли си Тей, като седна до Джърл срещу краля. Куртан Балиндарох бе по-възрастен от него с поне двайсет години, но те цял живот бяха приятели. Джърл винаги бе живял в двора, а Тей бе прекарвал при него по-голямата част от времето си и добре бе опознал краля. Когато Джърл и Тей бяха момчета, Куртан ги водеше на риба и на лов. Специални събития и празници често ги събираха заедно. Тей бе присъствал на коронацията на Куртан преди около трийсет години. Всеки от тях знаеше какво да очаква от другия.
— Още щом разбрах, че се връщаш без някаква особена причина, а просто да ни посетиш, се усъмних — обяви кралят с въздишка. — Ти винаги си бил твърде организиран, за да пропилееш посещението си у дома в разни социални удоволствия. Надявам се не се обиждаш. — Той се облегна назад. — Е, какви новини ни носиш? Давай, разкажи ни всичко.
— Има много за разказване — отвърна Тей, като се наведе напред, за да улавя по-добре погледа на краля. — Бремен ме изпрати. Той дойде в Паранор преди две седмици и се опита да предупреди Съвета на друидите, че ги грози опасност. Ходил е в Северната земя и се е убедил в съществуването на Господаря на Магията. Разбрал е, че той всъщност е отлъчилият се друид Брона, който все още е жив след няколкостотин години, съхранен от магията, която го е покварила. Точно той е намерил начин да обедини тролите и да ги подчини, за да воюват за него. Преди да пристигне в Паранор, Бремен е проследил тази армия на юг към Източната земя.
Тей млъкна, за да подбере внимателно думите си.
— Съветът на друидите не го послуша. Атабаска отпрати Бремен и неколцина от нас тръгнаха с него. Помолихме Сирид Лок също да дойде, но той отказа. Остана, за да защитава Атабаска и останалите срещу самите тях.
— Добър човек — отбеляза кралят. — Много способен.
— Водени от Бремен, ние отидохме в Долината на шистите. Там, при Адския рог, Бремен говори с духовете на мъртвите. Аз гледах как го прави. Те му казаха няколко неща. Едно от тях бе, че Паранор и друидите ще бъдат погубени. Другото бе, че Господаря на Магията ще нападне Четирите земи и че трябва да бъде изработен талисман, който да го спре. Третото се отнасяше за местонахождението на Черния камък на елфите — магия, която Господаря на Магията търси, но ние трябва да открием първи. Когато духовете на мъртвите се оттеглиха, Бремен изпрати друида Риска да предупреди джуджетата за опасността. А мен — да предупредя теб. Бях инструктиран да те убедя да изпратиш армия на изток, отвъд Пограничните земи, за да се присъедини към силите на джуджетата. Единствено обединените ни сили могат да ни защитят от армията на Господаря на Магията. Другата ми задача е да помоля за помощ при търсенето на Черния камък на елфите.
Балиндарох вече не се усмихваше.
— Беше пределно прям — обяви кралят, без да се опитва да скрие изненадата си. — Очаквах да подходиш по-изкусно в искането на помощта ми.
Тей кимна.
— Такова бе и моето намерение. И така щях да постъпя, ако разговарях с теб пред Върховния съвет. Но сега говорим насаме. Тук сме само тримата и както ти сам отбеляза, познаваме се от достатъчно дълго време, за да оставим преструвките.