Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Имаше и още една причина за заминаването им. Два неочаквани въпроса излязоха на бял свят след убийствата, едното от които засягаше Тей, а другото Джърл. И двата допринесоха за по-скорошното им отпътуване.
Първо, някои започнаха да се чудят на всеослушание, защо атаката срещу кралското семейство на елфите почти е съвпаднала във времето със завръщането на Тей от Паранор. Друидите бяха уважавани, но към тях понякога се подхождаше и с недоверие. Онези, които се съмняваха в тях, бяха малцина, но непосредствена след такова плашещо и неочаквано нещастие, техните гласове започнаха да привличат повече внимание. Друидите притежаваха сила и техните методи бяха обвити в тайнственост — поначало обезпокояваща комбинация, а още повече след решението им да се изолират от останалото население след Първата война на расите. Не беше ли възможно, подшушваха тези гласове, друидите по някакъв начин да са замесени в случилото се със семейство Балиндарох? Тей бе ходил да види краля и да говори с него преди Върховния съвет в нощта на убийствата. А може би се беше развихрил спор, който бе вбесил Тей — и по такъв начин е засегнал и всички друиди? Не е ли бил той първият, който е влязъл в спалнята на краля по време на клането? Дали това е просто съвпадение? Видял ли е някой какво се е случило? Видял ли е някой какво всъщност е направил Тей?
Нямаше значение, че тези въпроси вече бяха зададени на един или друг форум, на един или друг чиновник. Нямаше значение и че Върховният съвет и армията не изглеждаха ни най-малко притеснени от тях. Онова, което имаше значение, бе, че не им бяха представени никакви конкретни отговори и никакви неопровержими факти не бяха приложени, а точно в тяхното отсъствие безумните теории разцъфтяваха все повече.
Вторият въпрос беше дори по-тревожен. Тъй като почти цялото кралско семейство беше унищожено, имаше неколцина, които твърдяха, че след смъртта на Куртан Балиндарох, Джърл Шанара ще стане крал. Най-добре беше да се придържат към наследствената линия, но Алитен беше слаб и колеблив и не много харесван от хората, които щеше да управлява. И ако той не събереше кураж, следващият по право да управлява бе едно четиригодишно дете. Това означаваше години на регентско управление, каквото никой не искаше. Нападението над кралското семейство бе само началото на голямо бедствие. Всички разбираха това. Северната земя беше вече покорена от Господаря на Магията, крилатите му ловци и демонични слуги. А какво щеше да стане, ако елфите се окажеха следващите? Носеха се слухове, че армиите вече са потеглили на юг. Джърл Шанара бе първи братовчед на краля и следващ в линията на наследниците, ако родът Балиндарох бъдеше унищожен. Вероятно най-доброто решение щеше да е той да поеме управлението, без значение кой е наследник по закон. Бивш капитан от Дворцовата стража, стратег във върховното армейско командване и съветник на Върховния съвет и на краля, той беше напълно подходящ за това. Може би изборът на крал не трябваше да се съобразява с традицията и протокола. Може би беше по-добре той да бъде направен възможно най-скоро.
Тей и Джърл дочуха тези слухове почти веднага, разбраха докъде могат да доведат и решиха, че най-добрият начин да се справят с тях е те самите да слязат от сцената, докато нещата се поуспокоят. Приказките ги накараха да ускорят още повече заминаването си и те сториха точно това. За двадесет и четири часа събраха групата си и багажа си, уточниха плана за пътуването и тръгнаха.