Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Има и по-важна причина за това — прекъсна го бързо Джърл. — Кажи му, Тей.
Тей скръсти ръце пред себе си, но не откъсваше поглед от очите на краля.
— Изчаках досега преди да говоря с теб, защото исках да се убедя в подозренията на Бремен относно Паранор и друидите. Помолих Джърл да изпрати някого да види какво се е случило, да се уверя. И той го направи. Прейа Старли се върна този следобед и говори с мен. Паранор наистина е паднал. Всички друиди и онези, които са ги пазили, са мъртви. Също и Сирид Лок, и Атабаска. Не е оцелял никой — никой, който притежава нужната сила, за да се изправи срещу Брона.
Куртан Балиндарох се взираше безмълвно в него, после стана, отиде до прозореца, взря се в нощта, сетне се върна обратно и отново седна.
— Това са тревожни новини — каза той тихо. — Когато ми каза за видението на Бремен, помислих, че ще се окаже просто номер, някаква уловка или нещо друго, но не и истината. Както и да е. Казваш, че всички друиди са мъртви? И мнозината наши сред тях? Но те винаги са били там, откакто съществува писаната история. И сега ги няма? Всичките? Трудно ми е да го повярвам.
— Но е така — обяви Джърл, който не искаше кралят да бъде обзет от съмнения. — Сега трябва да действаме бързо, за да не се случи същото и с нас.
Кралят на елфите потърка брадата си.
— Не бързай толкова, Джърл. Нека да помислим малко. Ако направя това, което Бремен иска от мен, и пратя елфическата армия на изток, ще оставя Арборлон и Западната земя незащитени. Това е много опасен ход. Познавам историята на Първата война на расите достатъчно добре, за да не повтарям грешките и. Нужна е предпазливост.
— Но тя предполага забавяне, а ние нямаме време! — сопна се Джърл.
Кралят го фиксира с леден поглед.
— Не ме притискай, братовчеде.
Тей не искаше да рискува да допусне спор между тях в такъв момент.
— Какво предлагаш ти, Куртан? — намеси се той бързо.
Кралят го погледна. Стана и отново се приближи до прозореца, застана с гръб към тях. Джърл хвърли поглед към Тей, но той се направи, че не го забелязва. Въпросът не беше да избира между него и краля. Чакаше Куртан да се обърне, да пресече стаята и да седне отново.
— Всичко, което ми разказа, ме убеди, Тей. Така че не гледай на отговора ми като на някакво противопоставяне. Вярвам напълно в думите на Бремен. Щом той казва, че Господаря на Магията е друидът отцепник Брона, значи е така. Щом казва, че магията на земята е впрегната в служба на злото, тогава значи и това е истина. Но аз се интересувам от история и зная, че Брона никога не е бил глупак, и не бива да предполагаме, че ще направи онова, което очакваме. Може би знае какво възнамеряваме да сторим, дори още преди да сме го решили. Трябва добре да обмислим действията си.
Настъпи тишина, сякаш слушателите се опитваха да осмислят думите му.
— Тогава какво ще правиш? — попита накрая Тей.
Куртан се усмихна с типичния си бащински маниер.
— Ще дойда с вас пред Върховния съвет и ще ви окажа подкрепа, разбира се. Съветът трябва да бъде накаран да види необходимостта от реакция на новините, които носите. Сигурно няма да бъде трудно. Загубата на Паранор и друидите ще е достатъчна, за да ги убеди, струва ми се. Очаквам, че молбата ви да се търси Черния камък на елфите ще бъде одобрена веднага. Няма причина това да се отлага. Разбира се, твоята сянка, братовчед ми, ще настоява да дойде с теб и както можеш да се досетиш, аз ще се съглася с това. Той стана и те също се изправиха.
— А що се отнася до твоята втора молба, наша армия да отиде на помощ на джуджетата, ще се наложи да я пообмисля още малко. Ще изпратя съгледвачи, за да разберат повече за разположението на силите на Господаря на Магията из Четирите земи. Когато се върнат със своите донесения и след като добре съм обмислил въпроса, а Върховният съвет е имал време да го обсъди, решението ще бъде взето.
Той млъкна в очакване на отговора на Тей.
— Благодарен съм ви, господарю — отзова се бързо Тей. В интерес на истината това бе повече, отколкото очакваше.
— Тогава докажи го, като изложиш убедително аргументите си пред Съвета. — Кралят сложи ръка на рамото на Тей. — Те ни чакат в Заседателната зала. Ще искат да се уверят, че причината да бъдат отделени от семействата си тази вечер е сериозна. — Той хвърли поглед към Джърл. — Братовчеде, можеш да дойдеш с нас, ако смяташ, че ще успееш да сдържаш езика си. Твоето мнение се цени в този род проблеми и може да се нуждаем от него. Съгласен ли си?
Джърл кимна. Те излязоха от лятната къща в нощта и тръгнаха надолу към Заседателната зала. Неколцина от дворцовата стража като че се материализираха от нищото, пред и зад тях, тъмни сенки, очертали се на далечната светлина от факлите на двореца. Кралят сякаш не ги забелязваше, тананикаше си тихичко, докато вървеше, и току поглеждаше звездите с кротко възхищение.