Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Тей бе приятно изненадан, че Куртан реагира така бързо. Вдишваше нощния въздух, наслаждавайки се на ароматите на жасмина и люляка, и мислеше за онова, което предстоеше. Вече планираше пътуването на запад, съобразяваше от какво ще имат нужда, по кои пътища трябва да тръгнат, как ще действат. Колко ли трябваше да бъдат? Десетина души щяха ли да са достатъчни? Достатъчни, за да могат да се отбраняват, но и не твърде много, за да привличат внимание. Усещаше мощното, внушително присъствие на Джърл до рамото си. Той сякаш също бе потънал в мислите си. Тей се радваше, че е до него, толкова стабилен и надежден. Увлече се в спомени по отминали времена, когато бяха още момчета. Тогава пред тях винаги имаше по някое приключение, което ги очакваше, по някой нов проблем, който трябваше да разрешат, някое ново предизвикателство, което да посрещнат. Явно всичко това му бе липсвало. Беше доволен да го усети отново. За първи път, откакто бе пристигнал, реши, че може би всъщност наистина си е у дома.
Тази нощ той говори пред Върховния съвет с увереност и убедителност, които надхвърляха всичко, на което бе смятал, че е способен. Изпълни всичко, което Бремен бе поискал от него. Но точно Бремен, макар да не присъстваше, бе причина за това. В Арборлон старецът беше уважаван и зачитан. За времето, което беше прекарал тук, си беше спечелил много приятели с работата си по възстановяване на историята и магията на елфите. А щом той търсеше помощта на елфите, особено при положение, че Паранор е унищожен и друидите — мъртви, то Съветът бе уверен, че друидът наистина се нуждае от нея. Беше дадено разрешение да се започне търсенето на Черния камък на елфите. Щеше да се сформира група под общото водачество на Тей Трифънйъд и Джърл Шанара. Бе обещано и бързо обсъждане на молбата за изпращане подкрепления на джуджетата. Подкрепата на Съвета беше силна и ентусиазирана и далеч надхвърляше очакванията на Куртан Балиндарох. Щом видя ефекта, който думите на Тей оказаха върху членовете му, той също изказа подкрепата си, като внимателно наблегна, че все още има някои въпроси, които чакат разрешението си, преди да бъде изпратена помощ на джуджетата.
Върховният съвет беше закрит в полунощ. Вън от Заседателната зала Тей и Джърл Шанара си стиснаха мълчаливо ръцете в чест на успеха. Кралят мина покрай тях с усмивка. Над тях небето беше осеяно със звезди, въздухът бе сладък и топъл. Успехът замая главите им. Нещата бяха протекли така, както Тей се бе надявал, и в него импулсивно се зароди желанието да съобщи това на Бремен. Джърл говореше непрекъснато, изпълнен с въодушевление, нетърпелив да поеме на запад, да се впусне в ново приключение и да избяга от скучното ежедневие на дворцовия живот в Арборлон.
И в този миг на тържествуване и на двамата им се струваше, че всичко е възможно и нищо не може да тръгне на зле.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Когато всички останали вече си бяха тръгнали, Тей и Джърл поеха заедно от Заседателната зала към палата. Не бързаха, чувстваха, че все още погълнати от еуфорията на успеха, няма да могат да заспят. Нощта бе спокойна, градът пред тях — също, светът се беше превърнал в място за сън и почивка. Пред портите и на пресечките пламтяха факли, сигнални огньове срещу атаката на сенките, които бяха станали по-плътни, щом луната се спусна под хоризонта на юг. Сградите се извисяваха в тъмнината като огромни зверове, свити и заспали. Дърветата на гората обточваха пътищата и обграждаха домовете на елфите — пазачи, изправени рамо до рамо, неподвижни в мрака. Тей плъзна лениво поглед по равнините и сенките и го обзе странно чувство на уют, сякаш някой бдеше и го защитаваше. Джърл продължаваше да говори, прескачайки от тема на тема, и нетърпеливо обсъждаше предстоящите събития. Ръкомахаше постоянно, а смехът му кънтеше. Тей го остави да говори, погълнат от собствената си възбуда, като успяваше и да го слуша, и да се отдаде на мислите си за това как миналото му се беше върнало в настоящето и как вероятно онова, което бе оставил зад гърба си, може да бъде призовано отново.
— Ще ни трябват коне, за да прекосим Саранданон — размишляваше Джърл. — Но може да пътуваме по-бързо през гората към долината и след това през Брейклайн, ако сме спешени. Ще трябва да се екипираме различно за всеки етап от пътуването, ще носим различни провизии.