Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Размерът и сложността на тази дилема бяха потискащи. Елфите знаеха кой е отговорен за атаката. Ясно бяха видели черепоносеца, преди да бъде убит, а гномите преследвачи бяха разпознати. Те всички бяха слуги на Господаря на Магията. Но Брона беше безлик и вездесъщ по Четирите земи — сила без център, легенда, граничеща с мит, и никой не знаеше как да го открие. Беше там и в същото време го нямаше. Съществуваше, но до каква степен? Как трябваше да действат срещу него? Сега, когато друидите от Паранор бяха мъртви, нямаше кой да им каже какво да направят, нямаше кой да ги посъветва, вече нямаше кой да респектира врага. С два бързи удара Господаря на Магията бе разрушил баланса на силите в Четирите земи и бе парализирал най-силните сред расите.
— Не можем просто да си седим тук — отбеляза Джърл, сякаш прочел мислите на Тей.
Друидът кимна. Той мислеше, че времето им изтича, че е на път да се провали в задачите, които Бремен му беше поставил. Взираше се навън в дъжда, сива мъгла, която обгръщаше света зад прозореца и го караше да изглежда кален и размазан. Толкова неща бяха изглеждали ясни, а сега всичко бе станало несигурно.
— Ако не можем да направим нищо за джуджетата, нека поне направим нещо за себе си — каза тихо Тей. Очите му бяха приковани в Джърл. — Трябва да тръгнем да търсим Черния елфически камък.
Приятелят му го гледа известно време, после кимна бавно.
— Ами да, защо не? Куртан вече даде разрешението си. — Лека възбуда блесна в твърдите му сини очи. — Тъкмо ще имаме какво да правим, докато чакаме да се развият събитията тук. А ако намерим Камъка, ще се сдобием с оръжие срещу Господаря на Магията.
— Или поне ще му попречим да го използва срещу нас. — Хей не беше забравил предупреждението на Бремен за силата на Черния елфически камък. Той се изпъна на пейката под прозореца, отърсвайки се от депресията, решимостта му се възвръщаше.
— Е, приятелю — дяволито се обади Джърл, — така те харесвам повече.
Тей се изправи нетърпеливо.
— Кога най-скоро можем да тръгнем?
В ъгълчето на устните на Джърл играеше усмивка.
— А ти колко бързо можеш да се приготвиш?
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Събраха се на зазоряване на следващия ден — Тей, Джърл и неколцината, избрани да тръгнат с тях. Напуснаха града тихо, докато жителите му все още се събуждаха, за да остане заминаването им незабелязано. Бяха само петнадесетима, така че не бе трудно да се измъкнат, без да ги видят. Тей и Джърл бяха инструктирали останалите от малката им група през нощта. Нямаше нищо подмолно в потайността им, просто искаха да бъдат предпазливи. Колкото по-малко хора забележеха заминаването им, толкова по-малко щеше да се говори за това. Дори и най-невинните разговори можеха да стигнат до неподходящи уши. Върховният съвет знаеше за плановете им. На Алитен, който още не се бе върнал от лова, щеше да бъде съобщено по-късно. Това беше достатъчно. Дори най-близките им не знаеха, къде отиват и каква е задачата им. След случилото се със семейство Балиндарох, никой не бе склонен да поема ненужни рискове.
Зад себе си оставяха доста тревожна ситуация. Балиндарох бе на крачка от смъртта и не беше ясно дали ще се възстанови. Върховният съвет щеше да поеме държавните дела в негово отсъствие, както повеляваше законът на елфите, но на практика можеше да направи много малко, докато съдбата на краля не се изясни. Алитен, единственият му оцелял син, щеше да управлява в двореца на баща си, но само формално, докато не се състои официалната коронация.
Животът щеше да продължи, но държавните дела щяха да се забавят и почти да замрат. Армията щеше да остане в бойна готовност, командващите правеха необходимото да защитят града и жителите му и в по-малка степен елфите, които живееха в околността. Но действията им щяха да са с изключително защитен характер и никой нямаше да подкрепи нападение извън границите на Западната земя, докато Балиндарох не се възстанови или синът му не се възкачи на трона. Това означаваше, че на джуджетата нямаше да бъде изпратена помощ. Във Върховния съвет се бяха оказали толкова тесногръди в това отношение, че даже отказаха да се изпрати вест на джуджетата за случилото се. И Тей, и Джърл бяха молили за това, но в отговор получиха единствено уверението, че молбата им ще бъде обсъдена. Внезапно секретността бе станала най-важна от всичко. И тъй като нямаше какво друго да направят, Тей и Джърл решиха да не отлагат пътуването си. Кралят можеше да оживее или да умре, Алитен можеше да бъде коронясан или не, а Върховният съвет можеше да изпрати вест на джуджетата или да си замълчи — събитията щяха да последват своя ход и тяхното присъствие в Арборлон нямаше да ги промени с нищо. Най-добре беше да се заемат с търсенето на Черния елфически камък и така да променят нещата, доколкото могат.