Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Съвещанието в Гарщанг, в тесен кръг, също ли е традиция?
— Напълно. Стара традиция, продиктувана от практически съображения. Случвало се е съвещанията на магьосниците да са бурни и да завършват с прекалено енергична обмяна на мнения. По време на една от тези обмени на мнения, мълния повредила прическата и роклята на Нина Фиораванти. След цяла година работа Нина успяла да покрие стените на Гарщанг с изключително мощна аура и антимагическа блокировка. Оттогава насам в Гарщанг не действа нито едно заклинание и дискусиите протичат спокойно. Особено ако преди това се съберат ножовете на дискутиращите.
— Разбирам. А каква е самотната кула, която се издига над Гарщанг? Някаква важна сграда ли е?
— Това е Tor Lara, Кулата на чайката. Развалина. Дали е важна? Изглежда, че да.
— Изглежда?
Магьосникът се облегна на перилата.
— Според преданията на елфите Tor Lara уж е свързана чрез телепортал с тайнствената, все още неоткрита Tor Zireael, Кулата на лястовичката.
— Уж? Не сте успели да откриете този телепортал? Не вярвам.
— И с основание. Намерихме портала, но се наложи да го блокираме. Мнозина протестираха, всички жадуваха експерименти, всеки искаше да се прослави, проучвайки Tor Zireael, митичното седалище на елфическите магове и мъдреци. Но порталът беше непоправимо повреден и работеше хаотично. Имаше жертви, така че го блокирахме. Да вървим, Гералт, застудява. По-внимателно. Стъпвай само по тъмните плочки.
— Защо само по тъмните?
— Тези сгради са полуразрушени. Влагата, ерозията, силните ветрове, соленият въздух — всичко това се отразява фатално на стените. Ремонтът би бил прекалено скъп, затова използваме илюзии. Престиж. Разбираш ли?
— Не съвсем.
Магьосникът махна с ръка и терасата изчезна. Под тях имаше пропаст, бездна, чието дъно беше нащърбено от стърчащи от морската пяна каменни зъбци. Стояха върху тънка ивица от тъмни плочки, наподобяващи въжено мостче, опънато между крилото на Аретуза и поддържащата терасата колона.
Гералт с усилие запази равновесие. Ако беше обикновен човек, а не вещер, нямаше да успее да се задържи на крака. Но макар и да устоя, той явно беше сварен неподготвен. Рязкото му движение нямаше как да убегне от вниманието на магьосника, а и изражението на Гералт се беше променило. Вятърът го накара да се олюлее върху тясната пътечка, пропастта се обади зловещо чрез шума на вълните.
— Страх те е от смъртта — усмихна се Вилгефорц. — Все пак те е страх.
Парцалената кукла ги гледаше със своите очи-копчета.
— Измамил те е — промърмори Йенефер, притискайки се към вещера. — Не е имало никаква опасност, със сигурност е застраховал теб и себе си с левитационно поле. Не би рискувал… Какво стана после?
— Преминахме в другото крило на Аретуза. Той ме отведе в голяма стая, най-вероятно кабинет на някоя от учителките, може би дори на ректора. Седнахме около маса, на която имаше пясъчен часовник. Пясъкът се процеждаше. Усетих аромата от парфюма на Лидия и се досетих, че тя е в съседната стая…
— А Вилгефорц?
— Зададе ми въпрос.
— Защо не стана магьосник, Гералт? Никога ли не те е привличало Изкуството? Бъди искрен.
— Ще бъда. Привличало ме е.
— Тогава защо не се вслуша в гласа на влечението си?
— Реших, че е по-разумно да се вслушам в гласа на здравия разум.
— Тоест?
— Годините на практикуване на вещерската професия ме научиха да преценявам добре силите си. Знаеш ли, Вилгефорц, някога познавах едно джудже, което като дете си е мечтаело да стане елф. Как мислиш, щеше ли да стане, ако се беше вслушал в гласа на влечението си?
— Какво е това — сравнение? Паралел? Ако да, то е напълно несполучлив. Джуджето не е можело да стане елф. Защото не е имало майка-елфка.
Гералт мълча дълго.
— Е, да — изрече най-накрая. — Можех да се досетя. Поровил си се в биографията ми. Можеш ли да ми кажеш с каква цел?
— Може да ми се е привидяла картина в Галерията на славата? — усмихна се леко магьосникът. — Ние седим на една маса, а на месинговата табелка пише: „Вилгефорц от Рогевеен сключва пакт с Гералт от Ривия“.
— Това би било алегория — каза вещерът — под заглавие „Знанието тържествува над невежеството“. Аз бих предпочел по-реалистична картина: „Вилгефорц обяснява на Гералт как стоят нещата“.
Вилгефорц сплете пръстите на двете си ръце на височината на устата.