Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Вече определено ме полазиха тръпки — рече Реми, взирайки се през предното стъкло.
Сам спря пред портата, изключи двигателя и изгаси фаровете. Някъде в дърветата два пъти избуха бухал, после всичко утихна.
— Само виещи вълци липсват — отбеляза Реми.
— На Елба няма вълци — успокои я Умберто. — Само диви кучета. И змии. Много змии.
Гробището беше доста разхвърляно. Надгробните камъни стърчаха от тревите под странни ъгли, някои само на педя от съседния. Гробници с най-различни форми и размери се издигаха от земята — едни по-здрави, други полуразрушени или обрасли, трети напълно разрушени. Няколко крипти бяха скоро боядисани и проблясваха като острови сред добре оформени треви и цветя.
— Тук май не си падат много по планирането и проектирането? — рече Сам.
— Гробището е толкова старо, че никой не смее да се намеси — обясни Умберто. — В интерес на истината, не помня кога за последно някой е бил погребан тук.
— Колко са общо?
— Стотици. Някои гробове са дълбоки, други — плитки. Мъртвите са трупани буквално един върху друг.
— Къде е криптата на Лоран? — намеси се Реми. Умберто се наведе и посочи през предното стъкло.
— Онази, в далечния ъгъл, с купола.
Сам погледна часовника си.
— Време е да разберем как „Ланчиа“-та понася изтезания.
Сам запали двигателя и подкара през ливадата. Високите треви стържеха под колата. Следвайки оградата до задната част на гробището, той спря зад криптата на Лоран и отново изключи мотора.
— Къде отива това? — попита той, сочейки към следите от гуми, които изчезваха в горичката зад хълма.
— Нямам представа. Стар миньорски път е. Не е използван от седемдесет-осемдесет години, още отпреди войната.
— Неотъпканият път — измърмори Реми, сетила се за известното стихотворение.
— Не за дълго — рече Сам.
Той отвори вратата и слезе, Реми и Умберто го последваха. Сам се обърна към Реми:
— Защо не изчакаш тук? Седни на волана и си дръж очите отворени. Ние се връщаме след минута.
Двамата с Умберто прескочиха оградата.
В сравнение с някои от съседите крипти тази на Лоран беше по-малка, горе-долу с големината на килер, едва метър и двайсет висока, но когато заобиколи отпред, Сам видя, че е вкопана около метър в земята. Три покрити с мъх стъпала водеха към грубо издялана дървена врата. Сам извади фенерче от джоба си и светна в ключалката, докато Умберто отключи. Пантите изскърцаха призрачно в мъглата. Умберто погледна към Сам и нервно се усмихна.
— Оглеждай се навън — заръча му Сам и слезе по стълбите. Прекрачи през вратата и се озова пред завеса от паяжини. Паяците се разбягаха под синкавобелия лъч на фенерчето и изчезнаха. Сам бавно разсече паяжината през средата с ръка и по пода се посипаха мъртви мухи и пеперудки. Той пристъпи напред.
Криптата беше метър и половина дълбока и два и половина широка. Миришеше на прах и миши изпражнения. Отнякъде се чу тихо драскане с нокти, после и то утихна. В средата, върху платформа от червени тухли, към метър висока, беше положен саркофагът, по който нямаше никакви надписи и украси. Сам го заобиколи, захапа фенерчето със зъби и внимателно побутна капака. Оказа се по-лек, отколкото очакваше, и лесно се плъзна встрани с глух стържещ звук.
Сам го отмести с още няколко сантиметра, после го завъртя, за да застане перпендикулярно на саркофага. Насочи фенера към вътрешността.
— Приятно ми е да се запознаем, мосю Лоран — прошепна той.
Арно Лоран, вече просто скелет, беше погребан в пълна парадна униформа на генерал от времето на Наполеон, включително с церемониалната сабя. Между краката му, обути в черни обувки, беше положена дървена кутия с размера на голяма книга. Сам внимателно я взе, духна праха от нея, после коленичи и я остави на пода.
Вътре намери гребен от слонова кост, сплесната топка за мускет, опръскана с нещо кафеникаво — най-вероятно кръв, няколко медала в малки копринени кесийки, овален златен медальон с образа на жена — може би съпругата на Лоран, Мари, и накрая, кафява кожена книга с големината на човешка длан.
Притаил дъх, Сам внимателно разтвори книгата и на светлината от фенера различи поредица символи: