Златото на Спарта

— Реми, добре ли си? — извика той през рамо.

— Млъквай! — излая Бианко.

Сам не му обърна внимание.

— Реми?

— Добре съм!

Холков вървеше през високите до коляно треви. Спря се на три метра от Сам. От дясната му страна мустакатият мъж държеше ловна пушка с оптичен мерник, насочил дулото към гърдите на Сам.

— Въоръжен си, предполагам? — попита Холков.

— Така сметнах за разумно — отговори Сам.

— Дай го насам много внимателно.

Сам извади бавно „Лугера“ от джоба си и го пусна на земята между двамата. Холков се огледа.

— Къде е Чиприани?

— Здраво вързан в хамбара си — излъга Сам. — След малко придумки ни каза за сделката ви.

— Толкова по-зле за него. Както и да е, вие сте тук. Дай ми книгата.

— Първо нареди на Бианко да се махне оттам.

— Нямаш думата! Ще броя до три и ако не ми дадеш книгата, ще заповядам на Бианко да я застреля. После приятелчето ми тук ще застреля теб и пак ще си я вземем.

На три метра вляво зад Холков от тревата се надигна тъмна фигура и запълзя напред. Сам гледаше втренчено Хожов.

— Откъде да знам, че ако ви дам книгата, няма да ни застреляте?

— Както казах, нямаш думата!

Фигурата спря на една ръка разстояние зад руснака. Сам се усмихна и сви рамене.

— В такъв случай не мога да се съглася.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че говори за мен — обади се Умберто.

Холков се изпъна, но не помръдна. Мустакатият обаче понечи да се завърти към Умберто, който кресна:

— Ако мръдне само сантиметър още, с удоволствие ще те застрелям, Холков!

— Спри! — заповяда руснакът.

Мустакатият замръзна.

— Прощавай, че изчезнах така, Сам. Видях ги да спират и имах само секунда да реша какво да правя.

— Простено ти е — отговори Сам. После се обърна към Холков. — Кажи на Бианко да даде пистолета на Реми и да дойде тук.

Холков се поколеба. Сам виждаше как пулсират мускулите на скулите му.

— Няма да повтарям! — изсъска Сам.

— Бианко, дай й пистолета и прескочи оградата.

Бианко извика нещо. Макар италианският речник на Сам да се състоеше от няколко елементарни поздрава, той беше сигурен, че отговорът беше или от скатологичен, или от сексуален характер, или и двете.

— Бианко, веднага!

Без да се обръща, Сам извика през рамо:

— Реми…?

— Взех пистолета. Сега прескача оградата.

— Холков, кажи на мустакатия си приятел да хване пушката за цевта и да я хвърли през оградата към дърветата.

Холков повтори заповедта и онзи я изпълни. Бианко се появи откъм лявата страна на Сам и се присъедини към Холков и Мустакатия.

— Сега ти!

— Аз не съм въоръжен — отвърна Холков.

— Да видя.

Холков свали якето си, обърна го наопаки, изтърси го и го пусна на земята.