Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Господи, свършено е с нас, помисли си той.
Сякаш чула безмълвния му вопъл, Уми тихо промълви:
— Макар Начинът да е известен, многобройните грехове живеят свой собствен живот… имат своя мъдрост.
„Начинът“ означаваше „Тао“. Произнесени от устата на Уми, словата на Хераклит успокоиха Нанги, припомниха му, че все още може да се ползва от древните мъдрости. След Хераклит си спомни и за много други мъдрости от миналото: Сун Тцу — „Изкуството на войната“, Ягию Муненори — синтезът между дъх и меч „ичири“, Единственият принцип — онова състояние на духа, до което трябва да прибегне човек, лишен от възможност за отстъпление, синтезът на цялата вселена, изчерпващ се с една-единствена дума — Тао.
Ето по какъв начин успя да прогони хаоса от духа си — хаос, предизвикан от страха. Мислите му отново се проясниха и той си даде сметка, че трябва да се справи не само с широ нинджа. Цялото му делово сътрудничество с Никълъс беше поставено на карта от Кусунда Икуза и „Нами“. Сега се запита дали това е двойно нападение, внимателно замислено и още по-внимателно осъществено, или просто става въпрос за съвпадение.
Параноя или истина?
Облян от сребърната светлина на луната и върнал се при близостта на морето, Нанги разбра, че ще трябва сам да открие всичко.
На следващия ден Никълъс отиде на преглед при своя хирург. Насочи се към югоизточната част на Токио с железницата, тъй като все още не рискуваше да шофира, а не искаше Джъстин да го закара, макар една мъничка част от душата му да мечтаеше точно за това.
С Нанги се чуха по телефона. Каза му, че отива на преглед и ако се чувства добре, вероятно ще намине в офиса. Изключителното внимание на японеца го караше да стиска зъби, за да не избухне — още един ясен признак за влошеното състояние на нервната му система.
Утринните изпарения се носеха на мазни кълба и тромаво се отдръпваха към зелените склонове на планината. Пейзажът беше замъглен и неясен — причина за това беше както високата скорост на влака, така и умората на Никълъс.
Плавното полюшване го унасяше, едва доловимият рев на локомотивната сирена извикваше в душата му меланхоличния спомен за младостта, прекарана в една Япония, която се бореше да превъзмогне срама от загубата на войната и преизграждането си по американски модел.
Тихото свистене на релсите му напомняше за приспивните песнички на майка му, когато двамата с нея вземаха влака и отиваха на гости на Итами, неговата леля. Чонг считаше Итами за своя родна сестра, макар че на практика тя беше сестра на първия й съпруг, убит при обсадата на Сингапур. Точно там, в Сингапур, се бяха срещнали Чонг и полковник Денис Линеър — полковникът бе спасил живота й, а след това се бе влюбил в нея.
Опасни и неспокойни времена, останали далеч, далеч в миналото. Но Никълъс поддържаше жив спомена за тях, сякаш те бяха онзи магически талисман, който единствен може да победи надигащото се в душата му черно отчаяние.
Но всичко беше напразно. Гневът и безпокойството се оказаха прекалено големи за малкия съд, в който се бе опитал да ги постави. Беше недооценил както размерите на този съд, така и неговата здравина. Искаше да бъде спокоен по време на предстоящия преглед, искаше да използва в максимална степен търпението — един безценен дар, наследен от майка му, да прецени правилно какво може да стори срещу тази ужасна пробойна в стената на паметта си. Не искаше да прави прибързани заключения, но, седнал в хладния от безупречната климатична инсталация вагон и потръпващ от нахлуващия в кръвта му адреналин, той си даде сметка, че част от тези заключения вече са направени.
Токио блестеше в сребърно и сиво. Огромните неонови реклами и фирмени знаци в Шинюку бяха обвити в гъст слой мъгла. Червените, зелените и сините им цветове — създадени изкуствено от ръката на човека — бяха сякаш покрити с пепел. Небостъргачите изглеждаха така, сякаш някой ги бе отсякъл в коленете — грозни и безформени те стърчаха над тежкия смог като гнили зъби в устата на възрастен човек.
Кабинетът на доктор Ханами се намираше на двайсетия етаж на огромен небостъргач с изцяло остъклени коридори и множество вътрешни градинки. Точно срещу масивната му бронзирана врата се издигаха три тъмни каменни къса, разположени в малко сухо езеро от бели камъчета.