Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
Но Джеймс се дърпа. Винаги става така — Джеймс първи се отдръпва, макар че тъкмо той ме е привлякъл към себе си.
— Лия, Лия! Толкова съм щастлив, когато съм с теб. Знаеш го, нали? — тонът му е дързък.
Усмихвам се и го дразня:
— Разбира се, когато не те влудявам с любопитството си и винаги се съгласявам с теб.
— Ти ме влудяваш с нещо друго — ухилва се той, но после става сериозен. — Вярно е, че не сме говорили сериозно по въпроса. Не мога да ти осигуря живота, на който си свикнала. Но искам някой ден, когато му дойде времето, да бъдеш моя.
Кимам малко по-бавно, отколкото ми се иска.
— Само че…
— Само че какво? — погледът му помътнява от тревога. Досега сме се смели, доволни от вечерта, опитвали сме се да забравим за лекото дистанциране един от друг. Дистанцията е породена от собствените ми тайни и несигурност, ала това не прави бариерата по-лесно преодолима.
Клатя глава.
— Няма нищо. Просто ми е тъжно, че празнувам без татко. Коледа няма да е същата.
Искрено страдам и за миг успявам да убедя самата себе си, че единствено скръбта стои между мен и Джеймс.
— Това ли е всичко? Това ли е причината, поради която през последните седмици си тъй разсеяна и мълчалива? Защото не мога да спра да мисля, че има нещо повече.
„Кажи му. Кажи му го сега, преди да е станало твърде късно, преди напълно да си го отблъснала.“ Ала вътрешният ми глас не е достатъчно настойчив. Кимам с глава и му се усмихвам колкото е възможно по-убедително.
— Извинявай, че съм те притеснила. С времето ще се оправя.
Иска ми се да вярвам, че мълча, за да не го въвличам в тъмната история, ала дълбоко в себе си знам, че го правя от неудобство. Не мога да отрека, че се тревожа да не би Джеймс да се откаже от мен, когато научи злокобната, забравила възрастта си история, от която съм част.
— Госпожица Грей няма да го одобри — посреща ме гласът на Алис, щом затварям вратата, ала това не е новата, непреклонна Алис, с която трябва да внимавам. Тонът й е закачлив, фигурата й е лека, ефирна. Тя безгрижно е седнала на стъпалата и полулежи, облегната на лакътя си.
Отивам и сядам до нея.
— Е, аз пък ще ти кажа, че госпожица Грей не би одобрила и позата ти в този момент.
Зъбите й блясват в тъмнината и ние се усмихваме една на друга, обгърнати от тайнствеността на смълчаната къща.
— Ще се омъжиш ли за него?
— Не знам. Преди си го мислех. Тогава бях сигурна, по-сигурна отколкото в каквото и да е друго.
— А сега?
Свивам рамене.
— Сега вече нещата са малко по-сложни.
След минута тя отговаря:
— Не са. Но може би има някакъв изход. Някакъв начин и двете да получим онова, което желаем най-много от всичко.
Думите й съдържат намек, ала не се чувствам готова да споделя с нея нещата, които съм научила с толкова много труд. Не и докато не чуя какво иска да каже.
— Сигурна съм, че не знам какво имаш предвид.
Тя още повече снижава глас.
— Аз пък съм сигурна, че знаеш, Лия. Иска ти се да се омъжиш и да имаш деца, да си живеете с Джеймс спокойно. Трябва да осъзнаваш колко невъзможна е мечтата ти при… при сегашните обстоятелства. Когато се бориш с Душите.
Искреността в думите й ме изненадва. Маската тутакси пада. И тя знае толкова, колкото и аз, може би дори повече. Очевидно е и се питам защо мислех, че стои встрани от пророчеството и неговото действие.
Аз не отричам и Алис продължава:
— Ще намериш покой само ако изпълниш ангажимента си към Самаил. Той ще те остави да живееш живота, за който си мечтаеш, и няма да те безпокои. А така ще е най-лесно за всички. Нима в душата ти, поне в онази част, на която е отредена ролята на Портата, не откриваш същото това желание?
Бих искала да заявя, че думите й не са на място, че не съм докосната от мрачните обещания, ала това би било лъжа, тъй като част от мен се вълнува, когато тя говори за изпълнението на древното пророчество. Иска ми се да вярвам, че се оживява само онази част от съществото ми, която желае да изживее живота си с Джеймс — като всяко момиче на моето място, ала нещо в дълбините на съзнанието ми подсказва, че не е само тя. Долавям песента на сирената, напомняща ми за отредената ми роля в пророчеството. Това е най-дълбоката част от мен, а аз се правя, че не съществува — онази, която трябва да се бори срещу изкушението да постъпя така, както желае Алис.