Проклятието над Прогонващия духове

Когато слязох долу, мама вече се беше върнала. Бях нетърпелив да попитам как е Прогонващия духове и какво бе направила за него, но не ми се удаде шанс. През кухненския прозорец зърнах Джак да прекосява двора заедно с Ели, гушнала в прегръдките си бебето им.

- Направих каквото можах за господаря ти, синко - прошепна мама, точно преди Джак да отвори вратата. - Ще говорим след вечеря.

За момент Джак замръзна на прага, загледан в мен; по лицето му бързо премина смесица от изражения. Най-после се усмихна и тръгна напред да преметне ръка през раменете ми.

- Хубаво е да те видя, Том - рече.

- Просто минавах на път обратно към Чипъндън - казах му. - Хрумна ми да се отбия и да видя как сте всичките. Щях да ви посетя по-рано, ако знаех, че татко е толкова болен...

- Вече се оправя - рече Джак. - Това е важното.

- О, да, Том, сега той е много по-добре - съгласи се Ели. - След няколко седмици ще е напълно здрав.

Виждах, че тъжното изражение върху лицето на мама говори друго. Истината бе, че татко щеше да има късмет, ако изкара до пролетта. Тя го знаеше, а също и аз.

На вечеря всички изглеждаха унили, дори мама. Не можех да преценя дали присъствието ми там, или болестта на татко правеше всички толкова мълчаливи, но докато се хранехме, Джак едва успя да ми кимне, а когато все пак проговори, беше за да каже нещо саркастично.

- Изглеждаш блед, Том - рече той. - Трябва да е заради всичкото това свиране из тъмното. Едва ли ти се отразява добре.

- Не бъди жесток, Джак! - сгълча го Ели. - Както и да е, какво мислиш за нашата Мери? Кръстихме я миналия месец. Доста е пораснала, откак я видя за последно, нали?

Усмихнах се и кимнах. Бях удивен да видя колко много е пораснало бебето. Вместо мъничко същество с червено, сбръчкано личице, тя бе пълничка и закръглена, със здрави крайници и бдително, будно изражение. Изглеждаше готова да слезе от коляното на Ели и да започне да лази по кухненския под.

Не бях особено гладен, но в мига, щом мама натрупа грамадна порция димящо месо със зеленчуци върху чинията ми, веднага му се нахвърлих.

Едва бяхме приключили, когато тя се усмихна на Джак и Ели:

- Имам да обсъдя нещо с Том - каза тя. - Така че защо вие двамата не се качите горе и поне веднъж не си легнете рано? И не се тревожи за миенето на съдовете, Ели. Аз ще се погрижа за това.

В чинията още беше останало малко месо със зеленчуци и видях как очите на Джак бързо се стрелват към него, после обратно към мама. Но Ели се изправи и Джак я последва бавно. Забелязах, че не изглеждаше твърде доволен.

- Мисля, че просто ще взема кучетата и първо ще обходя оградата на имота - каза той. - Снощи наблизо обикаляше лисица.

Щом те излязоха от стаята, изрекох на един дъх въпроса, който си умирах да задам.

- Как е той, мамо? Ще се оправи ли господин Грегъри?

- Направих за него каквото мога - каза мама. - Но нараняванията по главата обикновено заздравяват така или иначе. Само времето ще покаже. Мисля, че колкото по-скоро го върнеш в Чипъндън, толкова по-добре. Тук ще е добре дошъл, но трябва да уважавам желанията на Джак и Ели.

Кимнах и тъжно се загледах надолу в масата.

- Можеш ли да се справиш с втора порция, Том? - попита мама.

Нямах нужда от втора покана и мама се усмихна, когато започнах да