Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Какво можех да сторя? - продължи татко. - Трябваше да мисля бързо, затова свалих ризата си и я покрих с нея. Тя не бе достатъчно голяма, така че не ми оставаше нищо друго, освен да използвам и панталоните си. После приклекнах там с гръб към слънцето, така че сянката ми падна върху нея, предпазвайки я от силната светлина.
Останах така до късно след пладне, когато слънцето най-сетне се изгуби зад хълма. Дотогава моят кораб беше отплавал без мен, а гърбът ми беше болезнено зачервен от слънчево изгаряне, но майка ти беше жива, а мехурите вече бяха изчезнали. Помъчих се да я освободя от веригата, но който и да я беше завързал, разбираше от възли дори повече от мен, а аз бях моряк. Едва когато най-накрая свалих веригата от нея, забелязах нещо толкова жестоко, че едва можах да го повярвам. Искам да кажа, тя, майка ти, е добра жена - как бе могъл някой да стори такова нещо, и то на жена?
Татко млъкна и заби поглед надолу в ръцете си; забелязах, че те трепереха от спомена за онова, което беше видял. Изчаках почти минута, а после внимателно го подтикнах.
- Какво беше, татко? - попитах. - Какво бяха направили?
Когато вдигна поглед, очите му бяха пълни със сълзи.
- Бяха приковали лявата й ръка към скалата - каза той. - Гвоздеят беше дебел, с широка глава, и изобщо не можех да си представя как щях да освободя ръката й, без да я нараня още повече. Но тя само се усмихна и отскубна ръката си, оставяйки гвоздея все още в скалата. По земята в краката й капеше кръв, но тя се изправи и тръгна към мен, сякаш нищо не бе станало.
Отстъпих крачка назад и едва не паднах през зъбера, но тя сложи дясната си ръка на рамото ми да ме закрепи, а после се целунахме. Понеже бях моряк, който посещаваше десетки пристанища всяка година, бях целувал доста жени преди, но обикновено това ставаше, след като бях изпил цял мех бира и бях вцепенен, понякога дори почти в несвяст. Никога не бях целувал жена трезвен и със сигурност не и посред бял ден. Не мога да го обясня, но веднага разбрах, че тя е жената за мен. Жената, с която да прекарам остатъка от живота си.
После той започна да кашля и това продължи дълго време. Кашлицата го остави без дъх и минаха още две минути, преди да проговоря отново. Трябваше да го оставя да си почива, но знаех, че може и да не получа друг шанс. Умът ми препускаше. Някои неща в разказа на татко ми напомняха за онова, което Прогонващия духове беше написал за Мег. Тя също била окована с верига. Когато бе освободена, тя бе целунала Прогонващия духове точно както мама беше целунала татко. Зачудих се дали веригата е била сребърна, но не можех да попитам. Част от мен не искаше да знае отговора. Ако татко искаше да знам, щеше да ми каже.
- Какво стана после, татко? Как успя да се прибереш у дома?
- Майка ти имаше пари, синко. Живееше сама в голяма къща, разположена в една градина, оградена с висока стена. Беше на не повече от около миля от мястото, където я бях намерил, така че се върнахме там и аз останах. Ръката й заздравя бързо, без да остане дори най-малък белег, а аз я научих на нашия език. Или, за да съм честен, тя ми показа как да я науча. Посочвах предмети и произнасях имената им на глас. След като тя повтореше каквото бях казал, аз просто кимвах, за да потвърдя, че звучи правилно. За всяка дума бе достатъчен по един път. Майка ти има остър ум, синко. Наистина остър. Тя е умна жена и никога не забравя нищичко.
Както и да е, останах в онази къща със седмици и бях достатъчно щастлив, ако не се брояха онези нощи от време на време, когато сестрите й идваха на гости. Бяха две - високи, свирепо изглеждащи жени, и имаха навика да стъкват огън отвън зад къщата и да остават там до зори, говорейки с майка ти. Понякога и трите танцуваха около огъня; в други нощи играеха на зарове. Но всеки път, когато идваха, имаше спорове и те постепенно се влошаваха.
Знаех, че това имаше нещо общо с мен, защото сестрите й ме гледаха през прозореца с гняв в очите и майка ти ми махваше с ръка да се върна в стаята. Не, те не ме харесваха особено и мисля, че главно заради това напуснахме онази къща и се върнахме в Графството.
Бях отплавал като наемник, като обикновен моряк, но се върнах като джентълмен. Майка ти плати за пътуването ни до дома и имахме каюта само на наше разположение. После тя купи тази ферма и се оженихме в малката църква в Мелор, където са погребани собствените ми майка и баща. Майка ти не вярва в каквото вярваме ние, но го направи заради мен, за да не приказват съседите, а преди края на годината се роди брат ти Джак. Имах добър живот, синко, а най-добрата част от него започна в деня, когато срещнах майка ти. Но ти разказвам това, защото искам да разбереш. Нали осъзнаваш, че един ден, когато си отида, тя ще се върне у дома, обратно там, където й е мястото?