Проклятието над Прогонващия духове

Кимнах. Различните видове вещици се сдобиваха със сили по различни начини. Някои използваха магия с кости, други - магия с кръв; наскоро ми беше разказал за трети, още по-опасен вид. Те използваха нещо, което се наричаше „магия с фамилиар“. Даваха кръвта си на някакво създание - можеше да е котка, крастава жаба или дори прилеп. В отплата то се превръщаше в техни „очи и уши“ и изпълняваше волята им. Понякога ставаше толкова силно, че те попадаха изцяло под властта му и имаха малко или никаква собствена воля.

- Е, това си мисли Алис, че прави сега, Том - че използва магия чрез фамилиар. Сключила е договор с онова създание и го използва, за да получи каквото иска. Но тя играе опасна игра, синко. Ако не внимава, накрая ще му принадлежи и ти няма да можеш отново да й имаш истинско доверие. Поне не и докато Изчадието е още живо.

- Господин Грегъри каза, че то става по-силно, мамо. Че скоро ще може да приеме първоначалния си образ. Видях го долу в катакомбите - беше се преобразило в Прогонващия духове и се опита да ме измами. Значи очевидно е събирало сили там долу.

- Това е съвсем вярно, но случилото се току-що сигурно го е забавило малко. Разбираш ли, Изчадието сигурно е изразходило много енергия, за да литне и да се освободи от място, на което е било оковано толкова дълго. Така че засега ще е смутено и объркано, вероятно отново във вид на дух, съвсем не достатъчно силно, за да се облече отново в плът. Вероятно няма да е в състояние да си върне пълната сила, докато кръвният договор с Алис не бъде изпълнен.

- Може ли да вижда през очите на Алис? - попитах.

Мисълта беше ужасяваща. Готвех се да потегля с Алис през мрака. Спомних си усещането от тежестта на Изчадието върху главата и раменете ми, очакването, че всеки момент ще бъда смазан и че е настъпил сетният ми миг. Може би беше по-безопасно да изчакам до развиделяване...

- Не, още не, синко. Тя му е дала кръвта си и свободата му. В отплата то сигурно е обещало да й се подчини три пъти, но всеки път ще иска още от кръвта й. След като го е нахранила отново по време на изгарянето в Уортъм, тя ще е отслабена и ще й е все по-трудно и по-трудно да се съпротивлява. Нахрани ли го още веднъж, то ще е способно да вижда през очите й. Най-накрая, при последното хранене, тя ще му принадлежи, а то ще има силата да се върне към истинския си образ. И тогава никой няма да може да стори нищо, за да спаси Алис - каза мама.

- Така че където и да се намира, то ще търси Алис?

- Да, синко, но за кратко време, освен ако тя не го повика при себе си, шансовете то да я открие ще са много малки. Особено когато тя се движи. Ако остане на едно място по-дълго време, Изчадието ще има по-голям шанс да я открие. Обаче то всяка нощ ще става малко по-силно, особено ако случайно си намери някоя друга жертва. Всякаква кръв би му помогнала - животинска или човешка. Някой сам в тъмнината ще е лесен за измъчване. Ще е лесно Изчадието да го пречупи и подчини на волята си. След известно време то ще намери Алис, а след това винаги ще е някъде близо до нея, освен през светлите часове на деня, когато вероятно ще стои под земята. Създанията на мрака рядко се осмеляват да се покажат, когато е светло. Но при положение, че Изчадието е на свобода, събирайки сили, всички в Графството би трябвало да се страхуват, щом падне нощта.