Проклятието над Прогонващия духове

Бяхме дузина души и когато най-сетне се добрахме до най-близката кръчма, в покрайнините на едно село почти на половината път нагоре по един планински връх, тя беше на път да затвори. Така че пиехме бързо, изливайки силни спиртни напитки в гърлата си, сякаш нямаше утрешен ден, а после си купихме по една гарафа червено вино на човек, за да пием на връщане към кораба.

Трябва да съм изпил твърде много, защото се събудих сам край стръмната пътека, която водеше надолу към пристанището. Слънцето точно се готвеше да изгрее, но не се разтревожих особено, защото щяхме да отплаваме чак по пладне. С мъка се изправих на крака и се изтупах от прахта. Именно тогава чух звук от далечно ридание.

Слушах почти минута, преди да взема решение. Искам да кажа, звучеше точно като жена, но как можех да бъда сигурен? От тези места произлизат всевъзможни странни разкази за създания, които подмамват и дебнат пътешествениците. Бях сам и нямам нищо против да ти кажа, че бях уплашен, но ако не бях отишъл да видя кой плаче, никога нямаше да срещна майка ти и ти нямаше да си тук сега.

Изкатерих се по стръмния хълм край пътеката и с усилие се спуснах по другата страна, докато пътят ме доведе право до ръба на скалист бряг. Брегът беше висок, вълните се разбиваха върху скалите отдолу и можех да видя кораба, закотвен в залива. Бе толкова малък, че изглеждаше сякаш може да се побере в дланта ми.

Тясна скала се издаваше нагоре от брега като зъб на плъх, а с гръб към нея седеше млада жена, загледана нататък към морето. Беше прикована към онази скала с верига. Не само това, а и беше гола както в деня, когато се бе родила.

С тези думи татко се изчерви толкова силно, че лицето му заприлича почти на глава червено цвекло.

- Тогава тя започна да се опитва да ми каже нещо. Нещо, от което се боеше. Нещо далеч по-лошо, отколкото просто да е завързана за онази скала. Но говореше на собствения си език и аз не разбирах нито дума от него - все още не разбирам, но теб тя те научи доста добре и, знаеш ли, ти беше единственият, за когото тя си даде този труд. Тя е добра майка, но никой от братята ти не е чувал дори думичка на гръцки.

Кимнах. Някои от братята ми не бяха твърде доволни от това, особено Джак, и това понякога ми бе утежнявало живота.

- Не, тя не можеше да обясни с думи какво става, но там някъде в морето имаше нещо, което я ужасяваше. Не можех да си представя какво ли можеше да бъде, но после върхът на слънцето се подаде над хоризонта и тя изпищя.

Взрях се в нея, но не можех да повярвам какво виждам: мънички мехурчета взеха да избиват по кожата й, докато след по-малко от минута тя беше цялата във възпалени места. Беше от слънцето. И до ден-днешен, както вероятно си забелязал, за нея е трудно да се излага дори на слънцето в Графството, но слънчевата светлина в онази земя беше ужасно силна и без помощ тя щеше да умре.

Той направи пауза, за да си поеме дъх, а аз си помислих за мама. Винаги бях знаел, че избягва слънчевата светлина - но това беше нещо, което просто бях приемал за даденост.