Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
Кимнах, трепвайки от болката в ръката си. Това, което каза Алис, беше вярно. Щеше да е по-добре, ако не дойдеше с мен, но имах нужда от нея, за да ми помага с Прогонващия духове, който далеч не стоеше стабилно на краката си.
- Какво има, Том? - попита тя. Забеляза ръката ми и дойде от другата страна да я погледне. - Скоро ще оправим това - каза. - Няма да се бавя...
- Не, Алис, твърде опасно е!
Но преди да успея да я спра, тя се измъкна от навеса. Десет минути по-късно се върна с няколко парченца дървесна кора и листата на някакво растение, което не разпознах. Сдъвка със зъби кората, докато тя стана на влакнести късчета.
- Протегни ръката си! - нареди тя.
- Какво е това? - попитах със съмнение, но ръката наистина ме болеше, затова направих каквото ми каза.
Тя внимателно сложи късчетата кора върху изгореното място и уви ръката ми в листата. После измъкна един черен конец от роклята си и ги върза с него, за да ги закрепи.
- Лизи ме научи на това - рече тя. - Скоро ще премахне болката.
Канех се да възразя, но болката почти веднага започна да намалява. Това беше цяр, който Алис бе научила от една вещица. Цяр, който действаше. Странен бе този свят. От злото можеше да произлезе добро. И не ставаше дума само за ръката ми. Заради Алис и нейния договор с Изчадието бе спасен Прогонващия духове.
Глава 14
Разказът на татко
Наближихме фермата около час преди залез-слънце. Знаех, че татко и Джак щяха тъкмо да почват с доенето, така че това бе добър момент за пристигане. Трябваше ми шанс да говоря с мама насаме.
Не се бях връщал у дома от пролетта, когато старата вещица, Майка Молкин, бе навестила семейството ми. Благодарение на смелостта на Алис я унищожихме, но инцидентът бе разстроил Джак и жена му Ели и знаех, че нямаше много да им хареса да оставам след като се стъмни. Работата на гонителите на духове ги плашеше и се тревожеха, че нещо може да се случи на детето им. Така че просто исках да помогна на Прогонващия духове, а после да тръгна отново на път възможно най-бързо.
Освен това си давах сметка, че рискувам живота на всички, като водя Прогонващия духове и Алис във фермата. Ако хората на Инквизитора ни проследяха дотук, нямаше да имат милост към хора, дали подслон на магьосница и гонител на духове. Не исках да излагам семейството си на по-голяма опасност, отколкото трябва, затова реших да оставя Алис и Прогонващия духове точно извън границите на фермата. Имаше една стара овчарска колиба, принадлежаща към най-близката до нас ферма. Бяха се отказали от овцете и бяха почнали вместо това да отглеждат говеда, така че тя не беше използвана от години. Помогнах на Алис да въведе Прогонващия духове вътре и й казах да чака там. След това прекосих полето, запътвайки се право към оградата, която бележеше границите на нашето стопанство.
Когато отворих вратата към кухнята, мама беше на обичайното си място в ъгъла до огъня, седнала в своя люлеещ се стол. Столът беше съвсем неподвижен и тя само се взря в мен, когато влязох. Завесите вече бяха затворени, а свещта в месинговата поставка беше запалена.
- Седни, синко - подкани ме тя с нисък и кротък глас. - Придърпай си един стол и ми разкажи всичко. - Ни най-малко не изглеждаше изненадана да ме види.
Точно с това бях свикнал. Често търсеха мама, когато акушерките се сблъскваха с проблеми при някое трудно раждане и тя по някакъв стряскащ начин винаги знаеше кога някой има нужда от помощта й, дълго преди съобщението да пристигне във фермата. Тя долавяше тези неща, точно както беше доловила приближаването ми. У мама имаше нещо специално. Тя притежаваше дарби, които някой като Инквизитора би искал да унищожи.
- Случило се е нещо лошо, нали? - рече мама. - И какво ти е на ръката?
- Няма нищо, мамо. Само едно изгаряне. Алис го оправи. Сега въобще не боли.
Мама повдигна вежди при споменаването на Алис:
- Разкажи ми всичко за това, синко.
Кимнах, чувствайки как в гърлото ми се надига буца. Опитах три пъти, преди да успея да изрека първото си изречение. Когато все пак успях да проговоря, всичко се изля наведнъж.
- Насмалко не изгориха господин Грегъри, мамо. Инквизиторът го залови в Прийстаун. Измъкнахме се, но ще ни подгонят, а Прогонващия духове не е добре. Има нужда от помощ. Всички имаме.
Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми, когато признах пред себе си онова, което сега ме тревожеше най-много от всичко. Главната причина, поради която не бях искал да отида на хълма за сигналните огньове, беше, защото бях уплашен. Бях се страхувал, че ще ме заловят и че аз също ще изгоря.