Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Как е започнало всичко, мамо? Господин Грегъри ми разказа, че Хейс, кралят на Малките хора, трябвало да принесе синовете си в жертва на Изчадието и че по някакъв начин последният син успял да го обуздае.
- Това е тъжна и ужасна история - каза мама. - Мисълта за случилото се със синовете на краля е непоносима. Но мисля, че е по-добре да знаеш, за да разбереш точно с какво си имаш работа. Изчадието живеело в дългите изровени тунели в Хейшам, сред костите на мъртвите. Първо отвело там най-големия син да го използва като своя играчка, изтръгвайки мислите и сънищата от ума му, докато не останало много, освен нещастие и черно отчаяние. И така продължило с всичките синове, един след друг. Помисли си как ли трябва да се е чувствал баща им! Бил крал, а въпреки това не можел да помогне с нищо.
Мама въздъхна тъжно:
- Никой от синовете на Хейс не оцелял повече от месец при тези изтезания. Трима се хвърлили от зъберите наблизо и се разбили на парчета върху скалите отдолу. Двама отказали да се хранят и излинели до смърт. Шестият заплувал надалече в морето, докато силите го напуснали и се удавил - пролетните приливи изхвърлили тялото му обратно на брега. И шестимата са погребани в каменните гробове, издълбани в скалите. В един друг гроб по-нататък е тялото на баща им, който умрял скоро след шестимата си синове от сломено сърце. Така че единствено Нейз, последният от децата му, неговият седми син, го надживял.
Кралят също бил седми син, така че Нейз бил като теб и притежавал дарбата. Бил дребен, дори по мерките на собствения си народ, а старата кръв течала силно и уверено във вените му. Някак успял да обуздае Изчадието, но никой не знае как, дори господарят ти. След това създанието убило Нейз на място, размазвайки го върху камъните. После, години по-късно, тъй като те напомняли на Изчадието как е било измамено, то натрошило костите му на малки късчета и ги избутало през Сребърната порта, така че най-после народът на Нейз успял да го погребе подобаващо. Останките му са при другите в каменните гробове в Хейшам, който е наречен на името на древния крал.
В продължение на няколко мига не казахме нищо. Това беше ужасен разказ.
- Тогава как можем да го спрем сега, когато е отново на свобода, мамо? - попитах, нарушавайки мълчанието. - Как можем да го убием?
- Остави това на господин Грегъри, Том. Само му помогни да се върне в Чипъндън и отново да закрепне и оздравее. Той ще измисли какво да прави нататък. Най-лесният начин ще бъде да го окове отново, но дори тогава то още ще може да върши злините си, които е вършило все повече и повече в последните години. Ако е успяло да се облече в плът преди, там долу в катакомбите, тогава ще го направи отново и не след дълго, ко-гато силата му нарасне, ще се върне към истинския си образ, покварявай-ки Прийстаун и Графството оттатък. Така че, макар че ще сме в по-голяма безопасност, когато е оковано, това не е окончателно разрешение. Господарят ти трябва да научи как да го убие, за доброто на всички ни.
- Но ако той не се възстанови?
- Нека просто да се надяваме, че ще се възстанови, защото има повече за вършене, отколкото може би си готов да се справиш все още. Разбираш ли, синко, където и да отиде Алис, това създание ще я използва, за да наранява другите, така че господарят ти може да няма избор, освен да я затвори в ямата.
Мама придоби затормозено изражение, после внезапно направи пауза и допря ръка до челото си, като стисна очи, сякаш я бе връхлетяло внезапно мъчително главоболие.
- Добре ли си, мамо? - попитах тревожно.
Тя кимна и се усмихна немощно.
- Виж, синко, седни за малко. Трябва да напиша едно писмо, което да вземеш.
- Писмо? За кого?
- Ще говорим повече, след като свърша.
Седнах в стола до огъня, загледан в жаравата, докато мама пишеше на масата. Чудех се какво ли пише. След като свърши, тя седна в своя люлеещ се стол и ми подаде плика. Беше запечатан, а върху него беше написано:
Изненадах се. Бях си представял, че сигурно е писмо, което Прогонващия духове да прочете, когато състоянието му се подобри.
- Защо ми пишеш, мамо? Защо просто не ми кажеш сега каквото имаш за казване?
- Защото всяка наша дребна постъпка променя нещата, синко - мама положи леко длан върху лявата ми ръка. - Да виждаш бъдещето е опасно, а да съобщаваш онова, което виждаш - двойно по-опасно. Господарят ти трябва да следва собствения си път. Трябва сам да намери пътя си. Всички ние имаме свободна воля. Но се задава смрачаване и аз трябва да сторя всичко по силите си, за да предотвратя най-лошото, което може да се случи. Отвори това писмо само в миг на силна нужда, когато бъдещето изглежда безнадеждно. Довери се на инстинктите си. Ще разбереш, кога-то дойде този момент - макар да се моля заради всички ви той никога да не настъпи. Дотогава го пази на сигурно място.