Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Да, гледай ги и се чуди - рече Джак. - Онова момиче взе да съска и да плюе по тях, и те търтиха да бягат, все едно сам Дяволът ги е дръпнал за опашките. Като й казах да се омита, тя имаше безочието да ми каже, че била на нечия друга земя и това нямало нищо общо с мен.
- Господин Грегъри е болен, Джак. Нямах избор, освен да се отбия и да поискам помощ от мама. Задържах него и Алис извън границите на фермата. Знам как се чувстваш, затова направих най-доброто, което можах.
- Бас държа, че си. Аз съм голям човек, но мама ме изкомандва да си лягам, все едно съм дете. Как мислиш, че ме кара да се чувствам това? И то пред собствената ми жена. От време на време се чудя дали фермата някога ще ми принадлежи наистина.
Дотогава вече и самият аз бях ядосан и ми се прищя да му кажа, че тя вероятно ще стане негова, и то много по-скоро, отколкото си мисли. Щеше да е изцяло негова, щом татко умре, а мама се върне у дома в родната си земя. Но прехапах устна и не казах нищо по въпроса.
- Съжалявам, Джак, но трябва да тръгвам - казах му, отправяйки се към колибата, където бях оставил Алис и Прогонващия духове. След около дузина стъпки се обърнах, но Джак вече ми беше обърнал гръб и вървеше към вкъщи.
Потеглихме, без да кажем и дума. Имах да мисля за много неща и усещах, че Алис знае това. Прогонващия духове просто се взираше в пространството, но все пак май вървеше по-добре и вече нямаше нужда да се обляга на нас.
Около час преди да се покаже слънцето, аз пръв наруших мълчанието.
- Гладни ли сте? - попитах. - Мама ни е приготвила закуска.
Алис кимна и седнахме на един обрасъл с трева бряг, и се заловихме с храната. Предложих на Прогонващия духове, но той отблъсна грубо ръката ми. След няколко мига се поотдалечи и седна на прелеза на една ограда, сякаш изобщо не искаше да е близо до нас. Или поне до Алис.
- Изглежда по-силен. Какво направи мама? - попитах.
- Накваси челото му с вода и непрекъснато го гледаше в очите. После му даде да изпие някаква отвара. Аз стоях надалече и тя дори не поглеждаше в моята посока.
- Това е защото знае какво си направила. Трябваше да й кажа. Не мога да лъжа мама.
- Каквото сторих, го сторих за добро. Платих си и спасих всички онези хора. Направих го и заради теб, Том. За да можеш да върнеш стария
Грегъри и да продължиш с учението. Това искаш, нали? Не постъпих ли правилно?
Не отвърнах. Алис беше попречила на Инквизитора да изгори невинни хора. Беше спасила много животи, включително този на Прогонващия духове. Беше направила всички тези неща и те бяха все добри. Не, проблемът не бе в това какво бе направила, а как го бе направила. Исках да й помогна, но не знаех как.
Сега Алис принадлежеше на мрака и щом станеше достатъчно силен, Прогонващия духове щеше да поиска да я затвори в яма. Тя знаеше това, а също и аз.
Глава 16
Яма за Алис
Най-после, когато слънцето отново се спускаше на запад, възвишенията се появиха право напред и скоро се изкачвахме през дърветата към къщата на Прогонващия духове, поемайки по пътеката, която не минаваше край селцето Чипъндън.
Спрях точно преди входната порта. Прогонващия духове беше на двайсетина крачки по-назад, взирайки се нагоре към къщата, сякаш я виждаше за пръв път.
Обърнах се с лице към Алис.
- По-добре да си вървиш - рекох.
Алис кимна. Трябваше да помислим за домашния богърт на Прогонващия духове. Той пазеше къщата и земите около нея. Ако Алис пристъпеше дори на една крачка зад портата, щеше да е в голяма опасност.
- Къде ще отседнеш? - попитах.
- Хич не ме мисли. И не си мисли и че принадлежа на Изчадието. Не съм глупава. Трябва да го призова още два пъти, преди това да се случи, нали? Времето още не е толкова студено, така че ще остана наблизо за няколко дни. Може би в онова, което е останало от къщата на Лизи. После най-вероятно ще ида на изток в Пендъл. Какво друго мога да направя?
Алис все още имаше близки в Пендъл, но те бяха магьосници. Въпреки това, което каза, сега принадлежеше на мрака. Точно там щеше да се чувства най-удобно.
Без нито дума повече тя се обърна и се отдалечи в мрака. Печално се загледах след нея, докато се изгуби от поглед, после се обърнах и отворих портата.
Отключих предната врата и Прогонващия духове ме последва вътре. Отправих се към кухнята, където в решетката на огнището пламтеше огън, а масата бе сложена за двама. Богъртът ни очакваше. Вечерята бе лека, само две паници грахова супа и дебели филии хляб. Бях гладен след дългото ходене и веднага нападнах храната.