Изкуплението на Атлантида

Преди да се изкаже, един от вампирите изгледа Девън предпазливо.

- Сър, убеден съм, че сте помислили за това, но се чудя, дали има записи, които да доказват, че той е работил заедно с Литън. Ако има някакви въпроси относно изчезването му, не бихме искали да го свързват с проекта.

- Добър въпрос. Ще се погрижим за това. Благодаря ти.

Девън мислено отбеляза да запомни лицето на вампира, надарен с такова отлично стратегическо мислене. По-късно щеше да му е от полза.

Друг от учените на Литън, само че човек, влезе през вратата, която водеше към зоната за експерименти. Мъжът бе покрит с кръв и съдейки по празния поглед и спънатата походка, бе в състояние на дълбок шок. Табелката с името му висеше от престилката, така че Девън трябваше за наклони глава, за да го прочете.

- Д-р Орсън, какво се е случило тук?

На учения му отне доста време да се фокусира, но в края на краищата успя да насочи погледа си някъде около рамото на Девън. Очите на човека се въртяха в гнездата, а ефектът, който се получаваше не беше никак приятен.

Девън реши да бъде обективен: Орсън бе човек, избрал да прави експерименти върху собствения си биологичен вид. Той бе най-лошият измежду овцете и не заслужаваше милост.

- Шейпшифтърите - продума Орсън. - Не всички шейпшифтъри могат да го понесат. Бяха двама на веднъж, нали знаете новия стол, но те се освободиха и ни нападнаха.

Девън се загледа в Литън, който все още кършеше пръсти, загледан в останките от неговата радост и гордост.

- Какви ги говориш? Какъв нов стол?

- Какво? А, да, новият стол - отвърна Литън и махна с ръка към въпросното приспособление. За жалост, той бе също толкова съсипан, както и основния. - Едва вчера включихме втория стол, за да можем да правим по два теста наведнъж. Твърде много шейпшифтъри отхвърлиха лечението. Има нещо в модела на мозъците им, различно от това на човеците и не успяхме да го преодолеем.

- Какво се случи, след като не успяхте да го преодолеете? -настоя Девън, почти сигурен какъв щеше да бъде отговорът, но искаше да чуе потвърждението от доктора.

- Случи се това - извика Литън и замаха ръце към разрушенията. - Те се побъркаха, станаха изключително агресивни и буйни, и се наложи да ги убием.

- Да ги убиете? - повтори Девън. - Наложило се е да ги убиете?

Дори и Литън, царят на егоизма, трябва да е доловил смъртоносната заплаха в гласа на Девън, защото вдигна рязко глава и щом съзря изражението на вампира, без да му мисли, се дръпна от другата страна на унищожения стол.

- Какво друго можехме да сторим? Бяха страшно опасни. Не само към нас и останалите, но и към самите себе си. Изяждаха се един друг. - Литън потрепна и устните му се извиха, разкривайки кривите му зъби. - Понякога се случва, друг път, като тази седмица например всичко изглежда наред и ние ги пускаме, за да изпълнят дадена задача, а те се провалят. Нещо като забавена реакция от контрола над ума.

- Толкова много кръв. По цялото място кръв, кръв и пак кръв -добави Орсън, който все още сновеше наоколо. - Толкова много кръв. Ще си взема душ.