Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Ако Гейл не бе изхвърлен от пикап, вероятно бе намерил смъртта си, падайки от източния край на имението на Енгълтън, макар че, съдейки по дрехите му, не беше се отдал на туризъм. Тези противоречия трябваше да бъдат изяснени.
Налагаше се някой да разпита Фиона — а вероятно и Кайра — и Уолт не смяташе да остави тази работа на друг.
Брандън продължаваше да мълчи от другия край на линията. Уолт потърси правдоподобен, пък макар и неелегантен начин за измъкване.
— Тя трябва да ми даде някои снимки на местопроизшествието — каза той и миг по-късно осъзна колко глупаво звучеше това: Фиона пращаше снимките по имейла в службата. Трябваше да сложи край на разговора, и то бързо. — Слушай, аз съм в „Аткинсън“ и търся да купя кашкавал. Ники е много капризна, а убий ме, не мога да се сетя каква марка харесваше. За нея други марки не съществуват. Аз ще поема дома на Енгълтън. Ти разпредели останалите хора и да се надяваме, че някой е видял нещо.
— Яс-но — изрече Брандън, умишлено отсичайки сричките, за да не пропусне Уолт неизказаното му послание.
Един мъж се приближи и почти без да гледа, грабна кутия мляко от витрината и я хвърли в количката си, върху няколко опаковки по 12 бири и половин дузина пакета телешка пастърма.
Уолт го позна веднага от снимката на шофьорската му книжка: Доминик Фанчели, доведен баща на Дион Фанчели, бременната гимназистка. Умът му се изпълни с дузина възможности за действие: конфронтация, арест, сплашване. Вероятно би могъл да го замъкне някъде в дъното и да го спука от бой, поемайки риска да отблъсне гласоподаватели. Без да обръща внимание на кашкавала, Уолт го сложи в количката, като не откъсваше очи от мъжа.
Забута я напред, следвайки го покрай рафтовете за хартия. Видя как той натовари своята количка с домакинска и тоалетна хартия и се поколеба за един освежител за въздух. Уолт стоеше и го гледаше, надявайки се, че мъжът ще се обърне и ще го провокира. Малко неща можеха да подложат на изпитание търпението му, но от този човек сърцето му прескачаше в гърдите.
Фанчели продължи към касите, а Уолт — подире му. Сякаш извършваше професионално следене — държеше се на разстояние, но бе изцяло съсредоточен върху обекта. Напомни си колко безотговорно би било да се счепка с мъжа и извърна количката към пресния хляб под знака на „Кънтри Бейкъри“. Оглеждаше един самун със стафиди, когато Фанчели се появи в периферното му зрение — излизаше от магазина с торба покупки. Размина се с момиче на не повече от тринайсет, което в същото време влизаше, и похотливо огледа голите й крака и прилепналия й потник. Още преди Уолт да успее да осмисли станалото, вече бе зарязал количката и се бе втурнал през люлеещата се врата.
Фанчели бе прекосил половината паркинг и се приближаваше към един натруфен пикап, размахвайки торбата като ученик.
— Фанчели! — Уолт вървеше с дълги, сковани крачки и настигна мъжа, докато онзи се обръщаше.
Очите на Фанчели се ококориха при вида на униформата. Той сбърчи чело. Торбата увисна в ръката му.
Уолт пристъпи плътно към мъжа и навря лице в неговото, без да се смущава от разликата във височината им.
— Как е Дион? — попита той, леко задъхан.
Фанчели се отдръпна от него, но без да прави крачка назад. Очите му се присвиха, а устните му заприличаха на безкръвни линии. Ноздрите му се издуха.
— Предай й много поздрави.
Мъжът кимна почти недоловимо.
Уолт отстъпи и му обърна гръб, поемайки обратно към магазина.
— Няма проблем — изграчи Фанчели.
Уолт спря, извърна се и отново погледна към него, а пред очите му танцуваха образите на Емили и Ники. При толкова много причини да се произвеждат куршуми, това му изглеждаше най-добрият начин да вкара един от тях в употреба. Усети как ръката му докосва дръжката на пистолета. Той обърна гръб на мъжа и продължи нататък. Беше минала само частица от секундата, но му се струваше цяла вечност.
Уолт стигна до края на автомобилната алея на Фиона, до избуялите в жълто цветни лехи на Енгълтън. Въздухът бе прозрачен и изпълнен със светлината на късния следобед. Чувстваше се леко задъхан и замаян, и ушите му бучаха от напрегнато очакване.
Почука по вратата на бунгалото. Тя отвори, прекрачи прага.
— Липсваше ми. Много се криеш напоследък.