Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
С Фритьоф постоянно се чувстваше като актриса, при това не особено добра.
Съзнаваше, че трябва възможно най-скоро да каже на Корин за съществуването на Фритьоф, и то преди да е станало трудно. Само че не знаеше как да подхване темата.
„Знаеш ли, има нещо, за което още не сме говорили. Казва се Фритьоф, рус и висок и все недоволен от мен…“ Или бързо и безболезнено: „Омъжена съм, но съм в процес на развод.“
Да, май така беше по-добре. Само трябваше да си намери адвокат и нещата щяха да се задействат. Макар че реално Изабел вече ги беше задействала: Фритьоф сигурно е получил писмото й и то най-вероятно вече е при адвоката. Нямаше как да й се обади, защото батерията на телефона й беше паднала, и нямаше как да разбере къде да я намери.
Корин — вероятно преднамерено — й беше предложил да си купи от магазина в селото друго зарядно устройство и за най-голяма изненада на Изабел собственикът на магазина успя да й намери подходящо.
Тя отново можеше да използва телефона си, но изчака няколко часа Фритьоф да позвъни. Това обаче не се случи и Изабел набра номера на чичо Лудвиг и леля Полет. Никой не вдигна. На Мони се включи само телефонният секретар и Изабел отговори кратко и изчерпателно:
— Здравей, Мони, Изабел е. Обаждам ти се само да знаеш, че съм още жива. Надявам се при теб всичко да е наред, аз съм добре. Вече можеш да ми звъннеш, когато решиш…
Нужни й бяха два дни да събере кураж и да се обади на Фритьоф. Беше четвъртък, малко преди времето за вечеря в „Ринкинкин“.
— Добър ден! Свързахте се със семейство Теген, аз се казвам Елбман, какво мога да направя за вас?
Седем и половина вечерта, а госпожа Елбман още не си е тръгнала? Да не се е нанесла при Фритьоф?
Изабел се покашля.
— Госпожо Елбман. Добър вечер, обажда се Изабел Теген. Фрит… мъжът ми вкъщи ли е?
— Госпожо Теген! — След този вик на изненада отсреща настъпи тишина. — Да, но къде сте вие?
„Това изобщо не ви засяга“, на Изабел й се искаше да каже, но се овладя.
— Прекарвам си отпуската във Франция, госпожо Елбман, както сигурно знаете. Сега ще бъдете ли така любезна да повикате мъжа ми на телефона?
— За съжаление той не е вкъщи. Днес имам някои допълнителни часове, иначе щеше да се включи само телефонният секретар. Господин Теген няма как да знае, че ще се обадите точно днес.
— Така е — добави Изабел. — Тогава може ли да му съобщите, че съм го търсила.
— Разбира се — каза госпожа Елбман, но после избухна в кресливо сопрано: — Боже мой, имате ли представа какво причинихте на горкия човек? От силното притеснение той изглежда наистина зле. Да изчезнете просто така! Това никой мъж не го заслужава.
„А вие имате ли представа, че мнението ви изобщо не ме интересува?“, беше на езика на Изабел, но бе твърде възпитана. Пък и се обади чувството й за вина, което през изминалите дни напразно се беше опитвала да завърже и окове в най-затънтеното кътче на съзнанието си.
— Да, това е всичко. Пак ще се обадя — каза тя и затвори, преди госпожа Елбман да започне отново да я обсипва с упреци.
„Едва ли му е толкова зле на Фритьоф, щом като не си е вкъщи и не гледа втренчено в една точка“, размишляваше Изабел. Най-вероятно седеше с (малкото) си така наречени приятели и говореше лоши неща за нея. Е, по-късно щеше пак да го потърси, може би утре. И сетне най-накрая ще разкаже на Корин.
Всъщност не беше нещо кой знае какво: нормално е за жена на нейната възраст да има минало и със сигурност съществуват и по-лоши признания от това, че имаш съпруг. Или още по-добре — че вече нямаш. Доста по-малко шокиращо е от престой в затвора, купища незаконни деца или минало като стриптийзьорка.
Обикновено Мадлен Клерисо не се грижеше за племенниците си — ужасно разглезени момчета, сякаш одрали кожата на също толкова разглезената си майка. Живееха с родителите си в Клерисо и бяха трън в очите на леля си и баща й, макар имението официално да се водеше на брата на Мадлен — бащата на малките зверчета.
— Защо моите внуци са по-невъзпитани от всички невъзпитани деца по света? — оплакваше се баща й, а тя знаеше отговора:
— Защото твоят скъп син, брат ми, се ожени за най-тъпата от всички тъпи жени по света.
Явно не само те бяха на това мнение. Робер, братът на Мадлен, изглежда също не можеше да понася жена си и децата си. Публична тайна беше, че ходи в Париж не само по работа, а най-вече заради една дама, чието име те не знаеха.