Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Значи има вероятност тя да не се е свързала с Крадците?
– Има такава вероятност, но е много малка. Съмнявам се, че има пари да си наеме телохранител. Хората, които Джолън е срещнал в тунела, и уютните обзаведени стаи, в които се е намирала тя, предполагат, че защитата й е добре организирана.
– Да, не особено добри новини – въздъхна Лорлън и погледна към учениците на Арената. – Кралят не е никак доволен, и няма да бъде, докато не поемем контрола над нея.
– Нито пък аз.
Лорлън кимна. Стисна устни, после отново погледна към Ротан.
– Има още нещо, което искам да обсъдя с вас.
– Да?
Разпоредителят се поколеба, внимателно подбирайки думите си.
– Лорд Фергън предяви искане да й бъде наставник.
– Да, знам.
Лорлън вдигна вежди.
– Вие сте неочаквано добре информиран, лорд Ротан.
Ротан се усмихна.
– Неочаквано, да. Научих за това по случайност.
– Все още ли смятате да поискате настойничество над нея?
– Още не съм решил. Трябва ли?
Лорлън поклати глава.
– Не виждам необходимост да се повдига този въпрос преди намирането й. Но нали разбирате, че ако дотогава и двамата продължавате да искате настойничеството над нея, ще трябва да поискам Изслушване?
– Разбирам. – Ротан се поколеба. – Мога ли да ви попитам нещо?
– Естествено – отвърна магьосникът.
– Фергън има ли основателни аргументи да иска настойничество над нея?
– Може би. Той твърди, че тъй като пръв е изпитал магическото й въздействие, е първият, научил за силата й. Според вас сте я забелязали след като е използвала силата си и сте разбрали това по изражението на лицето й, което означава, че не сте я видели или почувствали да използва силата си. Не е ясно какво е становището на закона в тази ситуация, така че най-вероятно спорът ще се разреши с гласуване.
Ротан се намръщи.
– Разбирам.
Лорлън закрачи бавно и отмерено към Арената, като направи знак на Ротан да го последва.
– Фергън е изпълнен с решителност – каза Разпоредителят, – и има силна поддръжка, но и вас ще ви подкрепят мнозина.
Ротан кимна, после въздъхна.
– Това няма да е лесно решение. Може би предпочитате да не разбунвам Гилдията, като оспорвам претенциите му? Това ще ви спести част от грижите.
– Какво бих предпочел аз? – Лорлън се изкикоти и погледна Ротан право в очите. – Повярвайте ми, че това изобщо няма да намали грижите ми. – Той се усмихна накриво и наклони глава. – Приятен ден, лорд Ротан!
– Приятен ден – отговори Ротан. Двамата достигнаха до стъпалата, водещи до Арената. Учениците отново се бяха разделили на двойки и упражняваха движенията. Ротан се спря и озадачено проследи как Лорлън се спуска към застаналите на стъпалата магьосници. Начинът, по който Разпоредителя го беше погледнал, го караше да мисли, че Лорлън искаше да му подскаже нещо.
Двамата зрители се сепнаха, когато Лорлън се появи до тях.
– Здравейте, лорд Керин, лорд Елбен.
– Разпоредителю. – Двамата наведоха глави, после побързаха да погледнат отново към Арената, където един от учениците извика изненадано.
– Прекрасен учител – каза ентусиазирано лорд Елбен и посочи към Арената. – Тъкмо си говорехме, че лорд Фергън ще е подходящ настойник на момичето от копторите. След няколко месеца под строгата му опека тя би станала прецизна и дисциплинирана като най-добрите сред нас.
– Лорд Фергън е отговорен човек – отговори Лорлън. – Не виждам защо да не се заеме с обучението на нов ученик.
„Само дето засега не показва, че проявява някакъв интерес” – помисли си Ротан. Обърна се и продължи разходката си през градините.
Настойничеството не беше нещо обичайно. По няколко ученици бяха удостоявани с тази чест всяка година, но само такива, които демонстрират изключителен талант или сила. Но момичето от копторите, независимо от силата или способностите, които щеше да покаже, щеше да има нужда от помощ и подкрепа, за да се приспособи към живота в Гилдията. Ротан беше сигурен, че ако стане наставник на момичето, тя ще получи тази помощ.
Той се съмняваше, че подбудите на Фергън да иска настойничество са същите. Ако се съдеше по думите на лорд Елбен, Фергън възнамеряваше да превърне буйното и необуздано момиче в покорна и смирена ученичка. Можеше само да бъде похвален, ако успееше. Интересно по какъв начин смяташе Фергън да постигне това, след като силата й явно беше голяма, за разлика от неговата. Той просто нямаше как да я спре, ако тя решеше да не се подчини.
Това беше една от причините, поради която магьосниците не бяха склонни да поемат опеката над новопостъпили ученици с големи сили. Слабите магьосници рядко ставаха наставници, защото когато вземеха ученици, по-слаби от тях, това само привличаше внимание към собствените им недостатъци и към липсата на напредък у учениците им.