Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Нищо не мога да ви кажа — отвърна старата жена, поклащайки едва забележимо глава.
Джордж бутна шумно стола си назад, така че краката му изскърцаха по каменния под.
— Няма защо да губя времето си тук — каза той. — Ако ви е все едно какво ще стане с Питър Краудър и дали ще открием Алисън, ще намеря някой, който го е грижа. Сигурен към, че госпожа Хокин ще отговори на въпросите ми. В края на краищата той й е брат.
Мама Ломас подскочи, като че ли някой бе я дръпнал за косата. Очите й се разшириха уплашено.
— Не бива да разпитвате Рут. Не и Рут, не бива!
— Защо не? — Джордж даде воля на гнева си. — Тя иска да открием Алисън, съгласна е, че не бива да губим време с фалшиви следи. Тя ще ни каже всичко, което искаме да узнаем, можете да ми вярвате.
Старицата впери очи в него. И без това приличаше на вещица, но сега се блещеше злобно като карнавална маска.
— Сядай — изсъска тя.
Това не беше покана, а заповед. Джордж седна обратно на стола си. Мама Ломас се изправи и пристъпи неуверено към шкафа. Отвори вратичката и извади шише, което, ако се съдеше по етикета, съдържаше уиски. Но съдържанието беше безцветно като джин. Тя напълни една чаша за шери с течността и я изпи на един дъх. Изкашля се остро два пъти, раменете й потръпнаха, после се обърна към мъжете. Очите й бяха насълзени.
— Питър вечно създаваше проблеми — каза мама Ломас бавно. — Винаги е имал мръсно подсъзнание — продължи тя, отивайки обратно към стола си. — Такъв си му беше умът, само за това мислеше. Все ходеше по полето и зяпаше животните, като се чифтосват. Колкото повече растеше, все по-лошо ставаше. Следеше влюбените двойки, собствените си роднини, само и само да види какво правят. Човек можеше веднага да разбере кога овните покриват овцете, защото винаги можеше да открие Питър в гората да ги гледа опулено, хванал… — помълча, изду устни и продължи — оная си работа. Пляскаха го, караха му се, наказваха го, но за него това нямаше никакво значение. В крайна сметка престанахме да му обръщаме внимание. На място като Скардейл се примиряваш с това, което не можеш да промениш.
Тя се загледа в огъня и въздъхна.
— Тогава Рут започна да се превръща от момиченце в млада жена. Питър направо пощуря. Тътреше се по петите й като куче подир разгонена кучка. Дан го хвана няколко пъти на стълба, подпряна на прозореца на спалнята й — следеше я през процепа на пердетата. Всички се опитвахме да му налеем малко ум в главата — момичето му беше сестра, не можехме да оставим така нещата. Но Питър не разбираше нищо. Накрая Дан го накара да напусне къщата и да спи тук, у дома.
Мама Ломас помълча и потри притворените си клепачи. Нито Джордж, нито Клъф смееха да помръднат, за да не нарушат инерцията на разказа.
— Една нощ Дан се върна от Лонгнор, беше ходил там на кръчма. Беше по време на войната, когато прозорците на къщите трябваше да бъдат затъмнени. Щом влязъл в долината, веднага видял някаква светлина да просветва като фар откъм селото. Натиснал педалите, за да предупреди този, чиито прозорци светят, преди да го забележи селският полицай и да го глоби. На около половин миля разбрал, че свети у тях. Тогава наистина забързал. Видял и кой прозорец свети — спалнята на Рут. Знаел, че Дайан и Рут са сами, и решил, че се е случило, нещо лошо. — Тя се обърна с лице към занемелите си слушатели. — Е, оказало се, че хем е прав, хем не. Връхлетял като вихрушка в къщата и изкачил стъпалата през две. Нахлул в стаята на Рут и открил там Питър, застанал пред леглото й със смъкнати панталони. Запаленият фенер хвърлял сенки по стената и оная му работа изглеждала щръкнала като дръжка на метла. Момичето спяло, но когато Дан връхлетял като луд, се събудила. Сигурно първо е решила, че сънува кошмар. — Старицата поклати глава. — Писъците й се чуваха до другия край на селото.
— После запищя Питър. Трима мъже едва успяха да издърпат Дан. Мислех, че Питър е мъртъв, беше покрит с кръв като новородено теле. Заключихме го в един обор, докато раните му позаздравяха, после старият скуайър Касълтън му намери място в онзи пансион в Бъкстън. Дан го предупреди, че ако само припари до Скардейл или до Рут, ще го убие с голи ръце. Питър му повярва още тогава и му вярва досега. Знам, сигурно си мислите, че е видял Алисън, помислил е, че вижда Рут и й е сторил нещо лошо. Само че грешите. Ако искате да видите Питър Краудър да пълзи по пода и да моли за милост, само му кажете, че Дан и Рут го търсят. За нищо на света не би дошъл в Скардейл, нито пък би доближил когото и да било, ако човекът е свързан по някакъв начин със селото. Можете да ми вярвате. Знам го със сигурност.