Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Застана на четири крака и измъкна изпод леглото си банана, който криеше, откакто продавачът на зеленчуци господин Хоскинс го беше "намерил" за нея под тезгяха във вторник. Тананикайки си, тя се измъкна през вратата и пое надолу по коридора. Строго погледнато, нямаше никаква нужда да се прокрадва така: Кити и другите тракаха на машините си в Министерството на войната, готвачката все още висеше на опашката пред месарницата, въоръжена с цяла камара купони и отвратително настроение, а лейди Гуендолин хъркаше блажено в леглото, обаче беше много по-забавно да се прокрадва, отколкото просто да излезе. Особено когато я очакваше цял възхитителен час свобода.

Хукна нагоре по стълбите, измъкна ключето, което си беше направила, и влезе в гардеробната на лейди Гуендолин. Не в тесния дрешник, от който Доли всяка сутрин избираше някой свободен пеньоар, за да загърне телесата на знатната дама, не, не там. Гардеробната беше величествено помещение, в което имаше безчет рокли, обувки, наметки и шапки, каквито Доли рядко виждаше извън светските страници на списанията. Коприни и кожи висяха една до друга в големи открити гардероби, а изработени по поръчка сатенени обувчици бяха красиво подредени по солидните рафтове. Кръглите кутии за шапки, върху които гордо се мъдреха имената на шапкари от Мейфеър — "Скиапарели", "Коко Шанел", "Роуз Валоа", — се извисяваха към тавана като колони, толкова високи, че беше поставена изящна бяла стълба, за да осигури достъп.

В еркера на прозореца с богато надиплените плюшени завеси до килима (вече неизменно дръпнати заради германските самолети) върху маса със струговани крака имаше овално огледало, комплект сребърни четки и многобройни снимки в красиви рамки. На всяка снимка се виждаха две млади жени, Пенелъпи и Гуендолин, като повечето бяха официални портрети с изписано в курсив име на ателието в долния ъгъл, но имаше и такива, направени непринудено на някое светско парти, удостоено с присъствието на двете дами. Една от снимките особено силно привличаше вниманието на Доли всеки път. На нея двете сестри Колдикот бяха по-големи — поне на трийсет и пет — и бяха снимани от Сесил Бийтън на величествено спираловидно стълбище. Лейди Гуендолин стоеше, отпуснала едната си ръка ниско на хълбока, вперила поглед право в обектива, а сестра ѝ гледаше нещо (или някого) извън кадъра. Снимката беше направена на партито, на което Пенелъпи се беше влюбила, в нощта, когато светът на сестра ѝ беше рухнал.

Горката лейди Гуендолин, нямаше откъде да знае, че през онази нощ животът ѝ ще се промени. Изглеждаше неописуемо красива: направо не бе възможно да повярва човек, че възрастната жена долу някога е била толкова млада и толкова поразителна. (Вероятно като всички млади хора Доли нито за секунда не си представяше същата съдба да застигне и нея.) Ето колко тежко, помисли си тя тъжно, може да се отразят на човек загубата и предателството, как го тровят не само отвътре, но и отвън. Сатенената вечерна рокля, с която беше облечена лейди Гуендолин на снимката, беше тъмна и лъскава, веревно скроена, така че меко прилепваше към извивките на тялото ѝ. Доли претърси гардеробите, докато я намери, окачена на закачалка сред много други и с огромно удоволствие установи, че е тъмночервена — несъмнено най-великолепният цвят.