Паднали ангели

- А знаем ли всички кой е бил злият ангел, разбунтувал се срещу Бог? - попита мис София, сякаш четеше книжка с картинки на групичка деца в библиотеката. Лус очакваше всички в стаята да пропеят детински: „Да, мис София“.

- Някой знае ли? - повтори мис София.

- Роланд! - подметна полугласно Ариана.

- Точно така - каза мис София и главата й се люшна в невинно кимване. Тя просто недочуваше. - Сега го наричаме Сатана, но през годините той е действал под много прикрития -Мефистофел, или Белиал, дори Луцифер според някои.

Моли, която седеше пред Лус и през последния час люлееше гърба на стола си, така че той се удряше в чина на Лус, с ясната цел да я подлуди, бързо пусна през рамо листче хартия върху чина на Лус.

„Лус... Луцифер... нещо общо?“

Почеркът й бе тъмен и гневен, и трескав. Лус видя как високите й скули се повдигат в подигравателна усмивка. В миг на породена от глада слабост, Лус започна яростно да дращи отговор на гърба на бележката на Моли. Че е кръстена на Лусинда

Уилямс, най-великата жива певица и авторка на текстове за песни, на чийто концерт, който за малко щял да бъде отложен заради дъжда, се състояла първата среща на родителите й. Че след като майка й се подхлъзнала на пластмасова чаша, паднала по кално свлачище и се приземила в обятията на баща й, не беше напуснала тези обятия цели двайсет години. Че нейното име символизира нещо романтично - а какво можеше Моли с мръсната си уста да покаже за себе си? И че във всеки случай, ако в цялото това училище има някой, който може да се похвали с близка прилика със Сатаната, това не е получателката на бележката, а онази, която я изпращаше.

Очите й се забиха като свредели в тила на прясно боядисаната в алено коса на Моли - късо подстригана отстрани и отзад и малко по-дълга отгоре. Лус беше готова да запрати към нея сгънатия лист хартия и да рискува да си навлече гнева й, когато мис София насочи вниманието си към осветената кутия.

Беше вдигнала двете си ръце над главата, дланите й бяха извърнати нагоре и свити така, че да обхванат въздуха. Когато ги свали, сенките на пръстите й, очертани на стената, заприличаха чудодейно на размахани ръце и крака, като на човек, който скача от мост или изскача от сграда. Гледката беше толкова причудлива, толкова мрачна и въпреки това така добре пресъздадена, че изплаши Лус. Тя не можеше да извърне очи.

- В продължение на девет дни и девет нощи - каза мис София - Сатаната и неговите ангели падали все по-надолу и по-надолу от Рая.

Думите й раздвижиха нещо в паметта на Лус. Тя погледна през две редици към Даниел, който срещна погледа й за половин секунда, преди да зарови лице в тетрадката си. Но този втори поглед беше достатъчен, и изведнъж всичко възкръсна в паметта й: сънят, който й се беше явил предишната нощ.

Беше редактирана история на срещата й с Даниел при езерото. Но в съня й, когато Даниел се сбогува с нея и се гмурна отново във водата, Лус имаше смелостта да го последва. Водата беше топла, толкова уютна, че тя дори не се беше почувствала мокра, а навсякъде около нея кръжаха пасажи от виолетови риби. Тя плуваше толкова бързо, кожото можеше, и отначало й се стори, че рибите й помагат и я бутат към Даниел и към брега. Но скоро множествата риби започнаха да затъмняват и замъгляват зрението й, и тя вече не можеше да го вижда. Рибите заприличаха на сенки, зловещо изглеждащи, и се приближаваха все повече и повече, докато тя вече не виждаше нищо, почувства как потъва, как се изплъзва, надолу в тинестите дълбини на езерото. Въпросът не беше в това, че не може да диша: въпросът беше дали някога ще успее да се издигне отново на повърхността. Въпросът беше дали ще изгуби Даниел завинаги.