Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Не знам дали да ти се разкрещя, или да се разсмея.

— Предпочитам да се смееш – отвърна Скай. След това извика на Никълъс: – Видя ли ме?

— Ти ли го направи? – възкликна възхитено той.

— Определено това беше дъщеря ми – каза Ванеса. – Която се опитваше да покаже на майка си, че може да се справи с излитането и кацането. Може би догодина ще те научим и ти да правиш лупинг, Никълъс.

Никълъс допря с две ръце брезента на крилото.

— Наистина ли смяташ, че мога да се справя? – попита той.

— Ще те науча – отвърна майката на Скай. – Мисля, че имаш подходящ темперамент за летец. Хладнокръвието е по-важно, отколкото смелостта, независимо от това какво смята Скай. Мисля, че можеш да я научиш на едно-две неща.

— Едва ли има някой, който може да научи Скай на каквото и да е – каза Никълъс, а Ванеса се разсмя, разроши косата му и каза:

— За жалост, мисля, че може би си прав.

Някак прекалено бързо лятото свърши и училището се намести в техните дни, които прекарваха на плажа, и в уроци по пилотиране, но дори училището изглеждаше приемливо сега, когато Скай имаше приятел като Никълъс. Този факт се потвърди още в края на първия ден, когато излязоха заедно през училищния портал и Скай чу как група деца дюдюкат обичайните си подигравки: „Майка – вещица, щерка – дяволица“.

Скай притисна сестра си, когато най-едрото момче, синът на месаря, знаейки, че Либърти е по-слабата, вдигна камък и го хвърли по нея. Скай го отклони с ръка и дори не трепна при вида на кръвта и болката. Либърти заплака.

Скай не се изненада, когато Никълъс се отдели от тях и се обърна към досадниците. Беше очаквала, щом види, че я презират, той да си потърси други приятели – такива, чийто живот не бе опетнен от незаконен произход и магьосничество.

Никълъс застана пред сина на месаря и каза учтиво:

— Според легендата, веднага щом произнесеш думата „дяволица“ в присъствието на такава, зъбите ти почерняват и след това опадат.

Синът на месаря вдигна ръка към устата си, за да прикрие дупката от едната страна на устата си и почернелия зъб от другата.

След тази случка всички приеха, че Скай и Никълъс са неразделни приятели. А понеже Никълъс бе най-умното дете в училището, никой не дръзна да се усъмни в онова, което бе казал.

Следобедите отиваха в къщата на Скай, където той продължаваше да учи в кухнята. Първия път Скай го попита защо го прави и каза, че самата тя дори не проверява правописа на думите, когато пише.

— Нима не искаш да избягаш? – попита той и след това поклати глава. – На теб не ти е нужно. Обаче аз трябва да съм сигурен, че мога да отида където си поискам, когато стана достатъчно голям.

Бягство. Скай се отпусна на стола, докато осъзнаваше с пределна яснота колко мъчително е за него да бъде в примката на леля си, която не го обичаше, докато чака майка си да се възстанови. След това тя не просто седна до него, за да поправя правописните си грешки, но дори започна да се занимава с математика.