![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Сред цялата тази тълпа едва има място за изумителните поли на роклята и тя докосва един от високите като бели колони пепелници. Никой освен Марго не забелязва как пепелта се пръска по пода. На никого също така не му прави впечатление, че навън температурата е минус четиринайсет градуса и че цял Париж зъзне през тази зима на следвоенен режим на тока и недостиг на въглища. Роклята на Кристиан има силата да заличава всичко останало.
Когато излиза от салона, аплодисментите са толкова оглушителни, че могат да събудят мъртвец. Макар Марго да знае, че нищо няма да бъде в състояние да съживи самата нея.
Манекенките се връщат в салона и се подреждат в редица. Кристиан – или Тиан, както му казват Марго и малцината избрани – се покланя и приема поздравленията.
Той избира Марго, все още облечена в булчинската рокля, независимо че самата тя никога няма да бъде булка, вдига ръката й до устните си и я целува.
— Великолепна – казва той.
Сестрата на Кристиан, Катерин Диор целува Марго по бузите.
— Ти беше великолепна, скъпа.
Кармел Сноу, от американското издание на „Харпърс Базар“, излиза напред. С върха на пръстите си, алчно като граблива птица, докосва коприната на полите на Марго.
— Скъпи Кристиан – казва тя, – роклите ти са толкова новаторски.
И Марго разбира, сякаш внезапно придобила умението да гледа в бъдещето, че именно така ще говорят от сега нататък за колекцията на Кристиан. Стилът New Look за един нов свят. Свят, в който смъртта, загубата и разбитото сърце ще се превърнат в овладени емоции, а не в отворени рани. Няма да бъдат повече начин на живот, каквито бяха през последните години на войната. New Look ще се превърне в съвършената упойка за поколението, което е преживяло войната и не иска изобщо да си спомня за нея.
Марго е единствената, която помни. Скай и Либърти, и Никълъс, и О’Фарел – всички тях вече ги няма по различен начин. Никога няма отново да изрече имената им, пред никого. Никой не иска да слуша имената на жертвите. Както и никой не иска да разбере, че талията на Марго е толкова тънка, защото тя също е жертва.
Катерин хваща Марго за ръката.
— Ела, скъпа. Нека вдигнем чаши шампанско за… – Тя се поколебава. – За бъдещето?
След тази дума винаги ще има въпросителен знак. Така че Марго не пие за бъдещето. Вместо това вдига чаша за всички тях – за себе си, за Катерин, Скай, Либърти, Никълъс и О’Фарел. Докато го прави, усеща как духовете се скупчват около нея, както правят всяка нощ в сънищата й. Но както бе безсилна да направи нещо за тях последния път, когато ги видя, и сега не може да направи нищо. Освен да пие шампанско, да се усмихва и да пристъпи със своя New Look в този ужасен нов свят, който не може да проумее.
ЧАСТ ПЪРВА
СКАЙ
… в самотния живот има редки моменти, когато нечия друга душа се потапя близо до твоята, както звездите веднъж годишно докосват земята. Такова съзвездие бе той за мен.
Мадлен Милър, „Цирцея“
Първа глава
Корнуол, август 1928
Виждат ти се гащите.
Скай Пенроуз знаеше, че обичайният отговор на десетгодишно момиченце след подобно изявление би бил да престане да прави цигански колела по кея на Портлевън като премятаща се звезда и да оправи полата си. Вместо това тя спря, смени посоката, след това направи две съвършени цигански колела към момчето, което бе казало тези думи. Докато описваше вертикалната траектория, тя го смушка, дръпна ловко панталоните му, като ги разхлаби около кръста, и откъсна най-малко две копчета.
— Сега пък виждам твоите – каза тя с усмивка.
Възнамерявала бе веднага да избяга, за да се спаси от вероятния му гняв, обаче по лицето му се изписа такова удивление – очите му се ококориха, устата му се закръгли във формата на буквата „о“ – би хвърлила в нея бонбон, ако имаше такъв – така че тя се усмихна и каза:
— Името ми е Скай.
Той пристегна панталоните си и каза, като заекваше:
— Казвам се Никълъс Крофърд. Приятно ми е да се запознаем.
Говореше странно – произнасяше думите някак твърдо, вместо меко, поставяше ударенията на неправилните гласни, така че познатото звучеше непознато.
— Помислих си, че щом ще бъдем приятели, никой от нас двамата не трябва да знае повече за другия – каза Скай. – Така че и аз трябваше да видя гащите ти.