Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Слабият гръмотевичен трясък, който достигаше до тайното убежище, известяваше за разразилата се буря навън. И в тази неприятна вечер, скрита във виолетовата си роба, която навремето показваше принадлежност към Кирин Тор, високата и бледа фигура на заклинателя се наведе, за да види по-добре последната сцена. Синьото сияние на сферата разкри чертите му, наподобяващи тези на висшите елфи — вече отдавна изчезнала раса — ъгловатите черти, аристократичния нос и издължената глава. Да, въпреки че притежаваше очарованието на изчезналата раса, Крас всъщност нямаше никакво родство с елфите. Не само заради бръчките и белезите по ястребовото му лице — особено трите дълги и неравни линии по дясната му буза, с каквито никой елф не можеше да се сдобие, освен ако не е живял поне хиляда години — нито пък заради екзотичните черни и червени кичури, изпъстрящи сребърната му коса. По-скоро заради блестящите му черни очи — очи, които никой елф или дори човек не можеше да има — те разкриваха възраст, непонятна за смъртно същество. Възраст, възможна само за един от най-старите дракони.
Крас бе името, което използваше в сегашната си форма — име, което мнозина свързваха единствено с някогашния старши член на вътрешния кръг на управителния съвет на магьосниците на Даларан. Но Даларан не беше успял да открие произхода на нарастващата вълна на злото, въпреки огромните си усилия.
Така се бяха провалили и много други кралства по време на войните срещу орките и последвалата война срещу Пламтящия легион5 и Немъртвите пълчища6. Светът на Азерот бе преобърнат наопаки, хиляди животи бяха изгубени и все пак успяваше да поддържа някакъв баланс… баланс, който с всеки изминал ден ставаше все по-нестабилен.
„Сякаш сме в капана на някаква безкрайна игра и животът ни зависи от хвърляне на зарове или обръщането на карти“, мислеше си той, спомняйки си катастрофалните събития от далечното минало. Крас беше преживял заличаването на цивилизации, много по-стари от съществуващите днес и, въпреки че беше помогнал за спасението на много от тях, като че ли това все не му беше достатъчно. Той беше само едно същество, един дракон… дори и наистина да беше Кориалстраз — съпруг на Алекстраза, великата кралица на червения орляк.
Но дори великото Изражение на Живота, неговата любима, не можа да предвиди или предотврати всичко, което се случи. Крас знаеше, че е поел много по-голям товар, отколкото трябваше, но драконът-магьосник не може да проявява сдържаност в усилията си да помага на хората на Азерот, дори някои от тях да са обречени на провал от самото начало.
И наистина, дори сега имаше много събития, които привличаха вниманието му — събития с потенциал да доведат до пълното опустошаване на света му… А в основата на тези проблеми стоеше неговият собствен род — драконите. Там бе страшният разрив, водещ до удивителното царство, наречено Непознатата земя. Разривът бе огромен портал, който едновременно очароваше и ужасяваше орляка на сините дракони — пазителите на магията. От там вече се беше появил мистериозният лек за лудостта, която дълго време измъчваше синия лорд. И въпреки че сега Изражението на Магията — Малигос, вече беше напълно с всичкия си, Крас изобщо не харесваше пътя, по който беше поел разсъдъкът на левиатана. Разярен от това, което той смяташе за унищожителна злоупотреба с магията от страна на по-младите раси, Малигос беше започнал да убеждава останалите Изражения, че за да бъде спасен Азерот, е нужно да бъде прочистен от тези, които смеят да използват силата така. Всъщност, той беше доста категоричен последния път, когато той, Алекстраза, Ноздорму — Повелителя на Времето и Изера — Господарката на Сънищата, се бяха събрали в далечния североизток на съвет в древния храм Уиърмрест
5
Пламтящия легион — the Burning Legion (англ.) — Б.пр.
6
Немъртвите пълчища — the Scourge (англ.) — Б.пр.