Warcraft - Нощта на Дракона

Следвайки насоките му, буйният магьосник Ронин, висшият елфски воин Верееса и някои други помогнаха Крас да освободи кралицата си. Джуджетата воини също съдействаха да се сломи последната оркска съпротива. Грим Батол беше опустяла, а злото й наследство — завинаги заличено.

Или поне така смятаха всички. Джуджетата бяха първите, които усетиха завладяващия й мрак и напуснаха мястото веднага след победата над орките. Тогава Крас и Алекстраза решиха, че е дълг на червения орляк отново да затвори Грим Батол. Това, въпреки ироничния факт, че бе под защитата на червения орляк още от древната битка при планина Хайджал, доста улесни нахлулите орки да ги поробят, използвайки Демонична душа. И така, въпреки някои опасения от страна на Крас, червените бегемоти отново охраняваха местността и не допускаха никой да се шляе наоколо, било то случайно или с намерение да използва страшното й зло.

Но съвсем наскоро, без видима причина, стражите бяха започнали да се разболяват, а имаше и няколко смъртни случаи. Някои бяха полудели до такава степен, че трябваше да бъдат приспани, за да не нанесат по-сериозни щети. Най-накрая червеният орляк постъпи като всички останали — напусна Грим Батол завинаги. И така планината се бе превърнала просто в празна гробница, отбелязваща края на една стара война и един период на мир, който се оказа твърде кратък. И все пак…

Крас се загледа в мрачната сцена. Дори от толкова далеч можеше да усети това, което се излъчваше от там. През вековете Грим Батол беше толкова пропита със зло, че вече нищо не можеше да я прочисти. И точно там се бяха зародили слуховете за пъкленото минало, което се е въздигнало от мъртвите. Крас ги беше чувал всичките. Откъслечни истории за гигантска форма, едва видима в небето — призрачна форма, която веднъж успяла да помете цяло село, намиращо се на километри от Грим Батол. На лунната светлина разказвачът на една от историите твърдеше, че е видял нещо, което би могло да е дракон… но не е бил нито червен, черен или друг познат цвят. Бил е с цвят на аметист — нещо невъзможно и в същото време напълно сигурно в изплашеното въображение на фермера. Все пак някои с по-добро далечно зрение, най-вече негови агенти, бяха докладвали за странни еманации в небето над планината. И когато един особено доверен мъжки дракон от собствения му орляк се беше осмелил да последва една такава еманация, тя внезапно изчезнала.

Прекалено много неща се случваха в останалата част на света, за да могат Израженията да се концентрират единствено върху Грим Батол, но Крас просто не можеше да пренебрегне проблема. Въпреки това той не можеше да продължава да разчита само на агентите си, а пък да жертва другите просто не беше в неговия стил. Този проблем изискваше собствените му усилия, независимо от резултата. Дори да доведеше до смъртта му.