Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
Защото Лара знаеше нещо, което останалите не знаеха: баща им възнамеряваше само една от дъщерите му да напусне лагера. И това щеше да е бъдещата кралица на Итикана.
Поставиха пред нея блюдо със салата, гарнирана със сирене и ярки плодове, и Лара започна да яде механично. „Ще живееш, ще живееш, ще живееш“, повтаряше си тя.
— От незапомнени времена Итикана държи в мъртва хватка търговията по тези земи, издига и сваля кралства като някакъв мрачен бог. — Баща им ги гледаше с блеснали очи. — Баща ми, неговият баща и неговият баща преди това се мъчеха да пречупят Кралството на Моста. Опитваха с наемни убийци, с война, с блокади, с всичко, което имаха на разположение. Но на никого от тях не му хрумна да използва жена.
Той се усмихна коварно.
— Жените в Маридрина са мекушави. Слаби са. Не са годни за нищо друго, освен да поддържат домакинство и да отглеждат деца. С изключение на вас дванайсетте.
Лара не мигна. Никоя от сестрите й не трепна и за момент тя се зачуди дали баща им осъзнава, че всяка от тях се изкушава да го намушка в сърцето заради обидните му думи. Сигурно знаеше, че са способни да го направят.
Баща й продължи:
— Преди петнайсет години кралят на Итикана пожела да му дам една от вас за жена на сина му като данък. Като заплащане. — Устните му се извиха в подигравателна усмивка. — Кучият син е мъртъв от година, но синът му си поиска дължимото. И Маридрина е готова да му го даде.
Погледът му се обърна към Мерилин, после към слугите, които пристъпиха напред, за да раздигнат остатъците от салатата.
Лара долови движение в сгъстяващите се сенки. Усети присъствието на войниците, които баща й бе довел със себе си. Слугите отново се появиха, понесли димящи купи със супа — във въздуха се разнесе ароматът на канела и праз.
— Алчността на Итикана, нейната надменност и презрението й към вас ще предизвикат падението й.
Лара позволи на погледа си да се отклони от лицето на баща й и да се спре на всяка от сестрите й. Въпреки цялото обучение, въпреки че знаеха всичко за плановете му, той не възнамеряваше да остави нито една от тях — с изключение на избраницата — жива, след като вечерята приключеше.
Супата бе сервирана и сестрите й зачакаха опитвачът на храна на баща им да изяде първата хапка и да кимне. После си взеха лъжиците и покорно започнаха да ядат.
Същото направи и Лара.
Баща им вярваше, че острият ум и красотата бяха най-важните качества на избраницата. Че тя ще е момичето, показало най-добри умения в битките и стратегиите. Че ще е момичето с най-голям талант в спалнята. Мислеше си, че знае кои са най-важните качества… но бе забравил едно.
Сарина се вцепени до Лара.
„Съжалявам“, прошепна безмълвно Лара на сестрите си.
Тялото на Сарина се загърчи.
„Моля се всички вие да получите свободата, която заслужавате.“
Лъжицата излетя от ръката на Сарина и профуча през масата, но никое от останалите момичета не забеляза. Никое от тях не се вълнуваше от случващото се. Защото всичките се давеха, по устните им избиваше пяна, а телата им се гърчеха, докато се мъчеха да си поемат дъх, но една по една падаха напред, назад и настрани. Накрая всички замряха неподвижни.
Лара остави лъжицата си до празната купа и хвърли поглед на Мерилин, чието лице бе паднало в купата й. Изправи се, заобиколи масата, повдигна главата на сестра си и внимателно избърса супата, преди да положи челото и върху масата. Когато вдигна поглед, видя, че баща й е станал на крака, пребледнял и извадил наполовина меча си от ножницата. Войниците, досега скрити в сенките, се втурнаха напред и обградиха изпадналите в паника слуги. И всички до един се втренчиха в нея.
— Сбъркахте в избора си, татко — обяви Лара, изправила високо глава срещу своя крал. Прикова очи в него и позволи на тъмната, трескава, егоистична част от себе си да изпълзи на повърхността и да го измери с поглед. — Аз ще стана кралица на Итикана. И аз ще предизвикам падението на Кралството на Моста.
2. ЛАРА
ЛАРА ЗНАЕШЕ КАКВО ЩЕ ПОСЛЕДВА, НО ВСИЧКО се случи някак прекалено бързо. Въпреки това бе сигурна, че и най-дребната подробност ще се запечата в паметта й и ще остане там до смъртта й. Баща й прибра меча в ножницата и допря пръсти до шията на най-близкото момиче. Задържа ги там няколко секунди, докато Лара го гледаше безизразно. После той кимна на обградилите ги войници.
Мъжете, доведени тук, за да убият Лара и сестрите й, обърнаха мечовете си към слугите — от лишените им от езици усти изригнаха нечленоразделни писъци, докато се мъчеха да избягат от касапницата. Музикантите паднаха посечени, както и готвачите в отдалечените кухни и прислужниците, сменящи чаршафите на легла, в които никой вече нямаше да спи. Не след дълго останаха само верните на баща й войници, чиито ръце бяха облени в кръвта на жертвите им.
Лара не помръдна по време на цялата касапница. Фактът, че тя бе единствената оцеляла дъщеря — единственият кон, на който можеше да се заложи от сега нататък в бащината й надпревара, — я възпря да си пробие път с бой и да избяга в пустинята.
Ерик, наставникът по оръжия и бойни техники, се появи между палмите с лъснал от кръв меч в ръка. Очите му се отместиха от Лара към неподвижните тела на сестрите й и той й се усмихна тъжно.
— Не се изненадвам да те видя жива, хлебарчице.
Това бе умилителният прякор, което й бе дал Ерик, когато бе пристигнала в лагера — петгодишна и полужива след пясъчната буря, която ги бе връхлетяла по пътя.
— Огън и лед може да покосят света, но хлебарката винаги оцелява — бе казал той. — Точно като теб.
Може и да беше хлебарка, но причината все още да диша беше той. Преди две нощи Ерик я беше пратил на тренировъчната площадка като наказание за едно дребно провинение и тя бе подслушала неколцина от войниците на баща й да обсъждат как ще убият Лара и сестрите й. Разговорът водеше самият Ерик. Очите й пламнаха, когато ги обърна към него — мъжа, който се беше държал по-бащински и от среброкосия монарх до нея — но не обели нито дума, дори не му се усмихна.
— Приключихте ли? — попита баща й.
Ерик кимна.
— Устите на всички са затворени, Ваше Величество. Освен моята. — Погледът му се отклони към сенките, до които светлината от лампите на масата не достигаше. — И тази на Свраката.
Наставникът по интриги излезе от същите тези сенки и Лара хладно огледа болезнено слабия мъж, който бе планирал всеки детайл от тазвечерните събития.
С носовия глас, който Лара открай време ненавиждаше, Свраката отвърна:
— Момичето свърши повечето мръсна работа.
— Трябваше да избереш Лара от самото начало. — Тонът на Ерик бе равен, но очите му бяха изпълнени с печал, когато обходиха безжизнените тела на момичетата, преди да се върнат към нейното лице.