Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Мадмоазел Пердюноар дойде и спечели нейната благосклонност, макар че друг в къщата не можеше да я търпи. Тя и на графа беше противна — и той много повече от нея се занимаваше с дъщеря си.
По това време мадмоазел Пердюноар отиваше в стаята на графинята и й разказваше интересни истории из парижкия живот, за мъжете, които мамели жените си. Приказките забавляваха графинята. Алис използваше гувернантката повече за себе си, отколкото за детето. Пък и госпожица Пердюноар не беше добра възпитателка. Граф Харо бързо се убеди в това и държеше дъщеря си повече около себе си.
Графиня Алис нямаше за дъщеря си нито време, нито търпение, нито любов. Ако бе в настроение, можеше да играе с дъщеря си, както се играе с коте. Ако й дотегнеше, предаваше я на бавачката.
Замъкът и дворецът Тройенфелз не биха се радвали на добре уредено домакинство, ако то бе оставено в ръцете на графиня Алис. Тя се грижеше единствено за личните си удоволствия, за тоалетите и обожателите си. За щастие персоналът беше опитен. Скоро след смъртта на майката в Тройенфелз дойде контеса Беата и се зае с домакинството.
Графиня Алис не прие контесата. Тихата и затворена жена я отегчаваше и дразнеше. Алис не беше от тези, които се отнасят с внимание към бедните роднини. Тя тиранизираше контесата по същия начин, както мъжа си и прислугата — като даваше свобода на своите капризи.
Контеса Беата понасяше всичко с мълчание, но понякога така поглеждаше графинята, както и графинята нея — с изгаряща неприязън.
Вероятно никой друг в замъка не бе толкова малко засегнат от загубата на графинята, колкото контеса Беата, която от приличие също навлече траур.
Втора глава
Граф Харо се преоблече и слезе долу в трапезарията. При влизането му към него се обърна една висока женска фигура, подобна на Юнона, цялата в черно. Тя бе застанала до прозореца и се вслушваше в бушуващата буря.
Това бе контеса Беата.
Лицето й беше бледо и сурово. Не бе грозно, но чертите й бяха твърди, почти мъжки поради големия орлов нос и стиснатите устни. На черните й коси подхождаха тъмните очи, които отправиха горещ поглед към граф Харо. Този поглед странно противоречеше на неподвижното лице: той издаваше, че моминската й душа таи необуздана страст.
Контеса Беата бе прехвърлила тридесет години и понеже беше бедна, никой не бе я пожелал за съпруга. При своята страстна природа тя беше много горда, за да си прости каквото и да било унижение, и до идването в къщата на своя братовчед не бе изпитвала към никой мъж нещо повече от обикновено харесване. Но когато отново видя граф Харо — тя го бе виждала само веднъж в къщата на родителите си, — в нея нещо пламна и раздвижи душата й. Влюби се в него с цялата страст на затвореното си сърце.
Напразно се опитваше да си внуши, че все пак той е съпруг на друга жена. Тази любов още по-силно се разгаряше от самотата й. Смяташе, че никой не може да я заподозре в това чувство, най-малко граф Харо. Тя затаи любовта си дълбоко в сърцето си и вътрешно изгаряше.
Ако граф Харо беше щастлив в женитбата, тя не би хранила никакви надежди. Но когато се увери, че съпрузите все повече и повече се отдалечават един от друг, тя се опита да бъде нещо за него. Даваше му да разбере, че му съчувства и го разбира. Той не забелязваше вниманието й, защото не изпитваше никакви симпатии към нея. Хранеше само едно обикновено състрадание и я прие след смъртта на баща й в дома си, защото не допускаше една контеса Тройенфелз да печели насъщния си със слугуване у чужди хора.
Контеса Беата тайно го обожаваше и ненавиждаше жената, която го измъчваше. Мразеше я, защото притежаваше всичко, което желаеше; мразеше я, защото графинята често й намекваше, че я търпят по милост; мразеше я най-после, защото беше руса и хубава и граф Харо спеше с нея. Беата никога с нищо не издаде нито омразата, нито любовта си. Тя умееше да се владее и показваше към всички смирена признателност.
За нея бе достатъчно да вижда графа и когато той, добродушно усмихнат, съчувствено я питаше за здравето, сърцето й почваше да бие лудо и тя едва не се хвърляше на колене пред него, за да изпроси малко любов.
Но графиня Алис вече бе мъртва — все едно по какъв начин — и граф Харо се върна. Знаеше, че хората от висшето общество ще го избягват, защото да бъдеш освободен по липса на доказателства не е много по-добро от това да те осъдят.
Сега той ще живее самотен в Тройенфелз. Само тя ще му бъде предана и вярна. Сега той вече не е толкова недостижим. Горделивецът е унизен, богатството няма да му помогне. Ако е разумна и търпелива, самотата може да го приближи до нея, да го хвърли в ръцете й.