Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
И не подозираше колко неприветлива, студена и капризна е всъщност. В началото обичаше дори нейните капризи. Алис стана негова жена, преди да я опознае; когато я опозна, беше вече късно.
Той си спомни всичките конфликти и огорчения. Колко скоро угасна страстта му и колко рано узна той своето заблуждение!
И онази нощ, когато я завари в прегръдките на принца! Като луд се нахвърли върху принца, преби го. И веднага замина с жена си, да бъде по-далеч от мястото на позора. От гняв и болка не беше тогава в състояние да определи своето ново отношение към Алис. Само знаеше: така не може да продължава. Не бе взел още решение, когато след безсънната нощ го повикаха при смъртното легло на жена му.
Капризно усмихнат стоеше пред него сега портретът, очите й таяха коварство.
— Сама ли го направи, Алис? Нима беше по-виновна, отколкото допусках, та се самонаказа? Или не подозираше колко сериозен е флиртът с отровата? И как намери стъкленицата?
Портретът мълчеше. Наведе се над писалищната маса и се опита да отвори тайното чекмедже; извърна се рязко към вратата, за да разбере възможно ли е някой да го е издебнал. Да, можеше да се види. Но как не е усетил, когато го е наблюдавала? Изведнъж графът отстъпи назад. В съседната стая на голямото огледало видя своето изображение и писмената маса. Да, ето как са могли да открият неговата тайна.
Колко значително беше това откритие, след като съдът се бе произнесъл. Дори и празната стъкленица с отровата му бе върната, понеже беше много ценна. Само заради тази красива стъкленица бе купил той отровата и я пазеше като нещо необикновено. Химиците бяха на мнение, че с нейното съдържание биха могли да се отровят дванадесет души. Само няколко капки били достатъчни, за да умъртвят човек?
Граф Харо знаеше, че отровата е силна. Преди няколко години с две капки бе ускорил смъртта на едно болно ловджийско куче. Тя действаше мигновено и безболезнено. Колкото и грижливо да пазеше опасната и красива стъкленица, тя не закъсня да донесе нещастие.
Но ако Алис е отляла от отровата, къде е успяла да я скрие? В стаята й не е било намерено никакво шишенце. Дали следователят добре е прегледал? Може би нейде из вещите на жена му ще се намери нещо скрито, което ще послужи като безспорно доказателство за самоубийството.
Той си припомни деня, в който бе показал стъкленицата на жена си, на барон Далхайм и на Беата. Преди това им бе разказвал впечатленията си от Индия. Всички бяха възхитени от формата на стъкленицата, Алис дори го помоли да я опразни, за да й я подари. Той й отказа под предлог, че стъкленицата и празна може да бъде опасна. Барон Далхайм се изсмя:
— Това е вода, вода с малко опиум. Продавачът е искал да те заинтригува със съдържанието, за да я купиш.
Жена му беше на същото мнение и се намуси поради отказа. Само Беата мълчеше. Тя беше наблизо, когато той отрови кучето.
Граф Харо си спомни ясно: след като показа стъкленицата, веднага я занесе в кабинета си да я заключи.
Когато се върна, Алис, сърдита, седеше на едно кресло, баронът се сбогува и си отиде, а Беата бе излязла по работа.
Алис му устрои бурна сцена: той бе отказал да й подари стъкленицата. Графът гледаше портрета.
Колко млада и хубава си отиде тя! Смъртта й заличи гнева и омразата в душата му. Бе готов да забрави всички неприятности, които му причини. Тя изкупи грешките си, сега да спи спокойно своя вечен сън.
Ала не спря да се разхожда, заинтригуван от начина, по който бе умряла жена му. Нямаше съмнение, че се е самоубила. В такъв случай как ще докаже невинността си? Мъртвите не говорят. Само ако някой друг я бе отровил и това се докаже, невинността му ще бъде призната. Иначе докато е жив ще му тежи тази смърт.
И дъщеря му ще бъде дете на престъпник.
Той скри лице в ръцете си и тежко простена. Но може би ще намери в стаята на жена си някакво доказателство, че се е само отровила. Всичко ще провери с най-зорко око. Съдиите търсеха следи от убийство, той ще търси доказателства за невинност. И без туй не го лови сън, ще порови малко в стаите на Алис. Стаите на жена му бяха заключени. Граф Харо позвъни на слугата.
— Гролман, иди при контеса Беата. Помоли я да ти даде ключовете от стаите на жена ми — каза той.
Трета глава
Гролман отиде при контеса Беата, която живееше на втория етаж. Тя още не беше легнала.
Когато Гролман й каза какво иска господарят му, тя леко потрепери.
— Ключовете от стаите на графинята? — запита с пресипнал глас. — Но за какво?