Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
И в нейните обятия той щеше да забрави всичко. За тези неща мислеше тя, когато мълком наблюдаваше бурята.
Сега двамата стояха очи срещу очи и за момент й се стори, че той се снижава пред нея. Тънките й стиснати устни едва забележимо потръпнаха.
Граф Харо развълнуван погледна контесата. Стори му се, че тя се е променила през неговото отсъствие. Приличаше на човек, прекарал тежко боледуване.
— Добър вечер, Беата! Гролман ми каза, че ще те намеря тук. Мислех, че вече си напуснала Тройенфелз, за да не живееш под един покрив с белязан човек.
Тя се приближи до сложената маса, на която имаше два прибора. Масата ги делеше.
— Как можа да го помислиш, Харо? Как мога да се отплатя с такава неблагодарност за твоята доброта?
Той горчиво се засмя.
— Значи благодарността те е задържала?! Само за това не си струва да живееш в тази прокълната къща. Освобождавам те на драго сърце от това задължение и по друг начин ще се погрижа за твоя живот. Ако искаш да напуснеш Тройенфелз, не мога да те задържа. Всички, които живеят с мен, ще чувстват тежестта на проклятието. Ти знаеш, че ме оправдаха поради липса на доказателства. Тя пребледня още по-силно.
— Знам това, Харо.
— Добре тогава, направи своя избор. Не ти подавам ръка, защото сигурно се отвращаваш.
Тя заобиколи масата и му подаде своята ръка.
— Добре дошъл, мой мили Харо. Ако позволиш, ще остана в Тройенфелз завинаги.
Той с колебание пое ръката й.
— По моите ръце няма кръв, Беата.
Тя горещо стисна десницата му.
— Аз вярвам в теб, Харо. Цял свят да се обяви против тебе, аз неизменно ще стоя до теб. Дори да те осъдеха, не, дори да би ми признал, че наистина си виновен, аз не бих те изоставила.
Той се отпусна на стола с въздишка, подпря главата си на ръка.
— Благодаря ти, Беата. Ако си готова занапред да споделяш съдбата ми, ще ти бъда признателен от сърце. Но трябва да знаеш, че отсега нататък ще живеем тук в заточение. В Тройенфелз ще настъпи тих, сериозен и безрадостен живот. Дойдох си сломен, унизен. Нито ти, нито който и да било друг може да прецени колко съм изстрадал през тези месеци. Идеше ми да разбия главата си в тъмничните стени, когато уликите против мен растяха. Каква мъка е да стоиш с вързани ръце пред обвиненията. Да можех, бих пронизал черепа си с куршум. Мислех за детето си, пък и толкова искам да разгадая тайната около смъртта на жена ми.
Контесата също седна на един стол до масата.
— Ако можеше да се разгадае, съдиите биха го направили — каза тя хладно.
— Трябва да се опитам да разкрия истината. Друго не желая.
Беата го погледна странно.
— А детето?
— Моята малка Гилда? Права си, Беата, преди всичко трябва да живея за нея. Тя има нужда от мен. Нашите съдби са свързани и аз трябва така да я възпитам, че да бъде достатъчно твърда, за да издържи, когато влезе в обществото. Ще й напомнят, че е дъщеря на опозорен баща. Първата ми работа тази вечер бе да отстраня госпожица Пердюноар. Тя скръцна със зъби от ужас, когато минах покрай нея, и ме погледна сякаш щях да я убия. На такава жена не мога да поверя детето си. И без това до сега я търпях по принуда. Тя никога не е била достойна за възпитателка. Гувернантка на Гилда ще бъде немкиня. Беата вдигна глава.
— Мога само да одобря решението ти. Мадмоазел е лекомислена глупачка и в твое отсъствие трябваше зорко да я наблюдавам.
Той се взря в бледото й лице.
— През това време на теб се падна тежкото задължение да се грижиш за реда в Тройенфелз. Изглеждаш измъчена, Беата. Уплаших се, като те видях. Да не си лежала болна?
Тя се изчерви.
— Не, здрава съм, но можеш да си представиш колко страдах, как се страхувах заради тебе. Всеки ден ми носеше нова мъка. Но какво значение има това! Аз бързо ще се съвзема.
Той й подаде ръка през масата.
— Благодаря ти. Не знаех, че си толкова привързана към нас. Срамувам се, че малко съм мислил за теб.
— Това е лесно обяснимо. Ти трябваше да мислиш за толкова много неща.
— Да, и толкова нерадостни. Беата, ти как си обясняваш внезапната смърт на жена ми? Не може да не си мислила върху това.
Контесата рязко се изправи.
— Моето дълбоко убеждение е, че Алис се е самоубила.
— Но защо го е сторила?
Беата се поколеба, после каза:
— Алис беше много раздразнителна, капризна и повърхностна. Сигурно е била много разстроена, здравият разум й е изневерил. Онази нощ не е съзнавала какво върши. Да, и как би могъл да простиш? Ти прояви за първи път такава голяма строгост към нея. Може би е искала да те уплаши или пък не е вярвала в действието на отровата.
— Но как е намерила отровата?
— Взела я е тайно от теб.
— Но тя не знаеше къде стои.