Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Слугите се уплашили от разгневеното лице на господаря си. Никога не го били виждали такъв. Винаги бил сдържан и спокоен. Но онази вечер, извън себе си, той крещял на жена си: „По-скоро ще убия и тебе, и себе си, отколкото да позволя да позориш името ми.“ Графинята се покорила — отпътувала с него.
И така графската двойка най-неочаквано се върна в Тройенфелз. В двореца остана малката контеса Гилда с гувернантката си швейцарка и бавачката, тъй като графинята не обичаше да я смущават с майчински задължения, когато трябваше да се забавлява. Освен тях, в замъка Тройенфелз пребиваваше и контеса Беата фон Тройенфелз, роднина на граф Харо. Графът я бе приел от състрадание в своя дом. Тя въртеше домакинството в замъка, което графинята одобряваше. Алис оставяше своята малка дъщеря под надзора на контесата, когато отиваше в двореца, но не се свенеше да я измъчва, както и всички останали, с вечните си капризи.
Когато графската двойка неочаквано пристигнала от столицата с автомобил контеса Беата веднага се досетила, че е имало бурна сцена между двамата съпрузи. През нощта между графът и графинята пак избухнала свада.
— На това трябва да се сложи край, дори и ако този край бъде най-страшен! — заканил се граф Харо и изскочил от стаята на Алис.
Графинята останала сама, никой друг не влязъл в стаята й, освен нейната камериерка, която след това до сутринта стояла до вратата отвън и напразно чакала графинята да й позволи да отиде да си легне.
Такова невнимание не било нещо ново за камериерката. Освен това онази нощ я болял зъб и не могла да заспи.
На утрото намерили графиня Алис мъртва в леглото й. Следствието доказало, че е отровена.
Графиня Алис всяка вечер изпивала чата силно вино, за да заспи. И този път камериерката напълнила чаша с вино и я сложила на нощната масичка до леглото на графинята.
В шишето, от което камериерката наляла виното, останало съвсем малко на дъното. Следствената комисия изследвала няколко капки и установила, че в този остатък няма отрова.
Но в малкото вино, което било останало в чашата, от която пила графинята, открили неизвестна отрова. Когато повикали графа при мъртвата, той неволно съборил чашата, но комисията успяла да анализира това, което било останало. Следствието обвинило графа, че умишлено бутнал чашата, за да заличи следите на своето престъпление.
Обвиниха го, че е отровил жена си. Екзотичната отрова била негова. Той я донесъл от Индия при едно пътуване и я държал заключена в тайно чекмедже на писалищната си маса. Никой не знаеше къде се намира това чекмедже и как се отваря. В интерес на истината графът призна, че никому не е давал от тази отрова, която се намираше в изящно кристално шише, украсено със злато и скъпоценни камъни.
Граф Харо не скри, че когато се снабдил с отровата, стъклото било пълно догоре. Няколко седмици преди смъртта на жена си го показал на няколко души — на жена си, на приятеля си барон Далхайм и на своята братовчедка Беата.
Барон Далхайм трябваше да свидетелства, че в онзи ден шишето било съвсем пълно, докато контеса Беата, роднината на графа, отказа да даде каквито и да било показания.
Когато следствената комисия получи шишето, само две трети от него бе пълно; без съмнение някой бе отсипал от отровата. Понеже никой не знаеше за тайното чекмедже, граф Харо трябваше да признае, че никога не е давал шишето другиму. През нощта бил много раздразнен, изсипал много закани и ако всичко това приемат за улики, могат да го държат отговорен.
За самоубийство не можеше и дума да става — графинята бе влюбена в живота; нямала е и никакъв достъп до отровата.
Всички улики без особено затруднение се насочваха срещу графа. Само едно обстоятелство бе в негова полза: камериерката твърдеше под клетва, че наляла виното едва след като графът излязъл от стаята. Освен това графът не бил идвал и през нощта при жена си, нито пък някой друг; цяла нощ тя стояла в преддверието, а друг вход за стаята на графинята нямало. Съдиите обаче изразиха съмнение: възможно е камериерката все пак да е задрямала за миг и графът незабелязано да е влязъл при жена си. Показанията на камериерката отричаха категорично това, а самият граф уверяваше, че е невинен.
Той бе оправдан поради липса на доказателства.
„Все пак — каза защитникът — възможно е графинята да се е само отровила, след като е намерила по някакъв начин тайното чекмедже, без нейният мъж да подозира това.“
Никой в обществото не искаше да приеме, че хубавата, жизнена графиня Алис се е самоубила, въпреки че в хода на процеса се изясниха много неща, които хвърляха странна светлина върху нейното поведение.