Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Но как можеше той да проумее това, което съдиите с цялата си прозорливост и опитност не успяха да разгадаят?
— Аз ще остана при теб, мое бедно дете.
Гилда го прегърна с две ръце.
— Защо ме наричаш бедно дете? Всички ми викат така. И ти също? Мадмоазел ми каза, че мама е умряла, защото се случило нещо ужасно, за което мадмоазел не смеела да говори. Беата й забранила. Какво е това ужасно нещо, татко?
Граф Харо се изправи сломен.
— Мадмоазел дрънка глупости, Гилда, защо я слушаш? Лошо е, че мама е умряла — и толкоз.
— Когато си при мен, татко, аз не съм бедно дете.
Той я сложи на възглавницата и грижливо я зави.
— Спи сега, детето ми.
— Да, татко. Ах, каква буря е вън! Колко се радвам, че си у дома. Ще мога ли утре да закуся с теб?
— Разбира се. Лека нощ, мое мило дете.
— Лека нощ, татко. Нека всичките ангелчета те закрилят — изрече Гилда своята молитва.
— И теб, любимке моя.
Гилда се зави добре и след няколко минути заспа. Графът отиде в своя апартамент. Слугата му, който бе служил и при баща му, го очакваше. Граф Харо го погледна строго.
— Гролман, не те видях долу.
Гролман спокойно издържа погледа му.
— Исках да посрещна господин графа тук.
— Значи не си чул какво казах. Ще ти го повторя: който не иска да ми служи, може да си отиде.
Старият слуга, който въпреки възрастта си имаше младежка стойка, го погледна с насълзени очи.
— Ще служа на моя милостив господар, докато той сам не ми каже да си вървя. Сега господин графът се нуждае от верни слуги. Тежко на оня, който в мое присъствие дръзне да каже нещо лошо за господаря. Той ще изпита тежестта на юмруците ми.
Лека усмивка озари лицето на граф Харо.
— Значи би се застъпил за мен, Гролман?
— Разбира се, господин граф.
Господарят гледаше с пламтящи очи слугата си.
— Вярваш ли в моята невинност, Гролман?
— Както в моята. Господин графът не е способен да извърши престъпление.
Граф Харо подаде ръка на слугата си.
— Благодаря ти, Гролман. Изглежда, че ти си единственият, който ми има вяра.
— И контеса Беата е сигурна във вашата невинност, самата ми го каза. Във ваше отсъствие тя много се грижи за реда и спокойствието тук, макар и да беше разстроена от това, дето се случи. Беше страшно разтревожена, да я съжали човек. Забрани на хората да коментират, да не би нашата малка контеса да чуе и да се изплаши.
Докато бъбреше, Гролман помагаше на господаря си да се преоблече.
— Къде е контеса Беата? Не я видях — отвърна графът.
— Контесата ви чака в трапезарията. Иска лично да ви поздрави.
— Добре, Гролман.
Граф Харо потъна в мълчание. Слугата с безпокойство го наблюдаваше. Колко слабо и бледо бе лицето на неговия млад господар след дългия предварителен арест!
Преди своята женитба граф Харо беше общителен и весел, живееше в съгласие с родителите си. Баща му умря и година след това граф Харо доведе графиня Алис. С нея нахлуха и бедите в замъка. Макар и женени по любов, щастието им трая едва няколко седмици. Тогава избуяха кавгите с младата графиня. Милостиви боже, всеки ден караници, препирни, сръдни… Адски живот беше това за тихия млад господар.
А покойната му майка как трепереше над сина си! От притеснение и срам тя не закъсня да последва мъжа си в гроба. Но и в деня на погребението на майката графини Алис не остави мъжа си на мира.
Повод за кавги даде обстоятелството, че Алис скоро разбра, че е бременна и не можеше да присъства на тържества. Не желаеше да ражда, за да се възползва от свободата си — бракът за нея можеше да й даде онова, което бе забранено за едно неомъжено момиче. Графинята пощуря — бременността й налагаше вериги. Граф Харо се бе превърнал в доброта и внимание. Всичко си обясняваше с особеното й положение и вярваше, че тя ще се промени, когато дойде детето.
И със своята доброта той изгуби много. Своенравната графиня взе юздите в ръцете си и той нямаше повече никаква власт над нея.
След раждането на Гилда стана още по-лошо. Детето беше досадно бреме за графинята. Тя се отказа от майчинските си задължения към него. По цели дни не го поглеждаше, повери го на дойката, после на слугинята и най-после на гувернантката французойка. Да, трябваше да бъде французойката да научи дъщеря й на „френски шик“, както се изразяваше. Граф Харо искаше гувернантка немкиня за дъщеря си, но жена му не даваше и дума да се издума за това.