Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Може би те е издебнала някога, когато си отварял тайното чекмедже. Нали знаеше, че там я криеш?
Той се изправи.
— Това е възможно, но не мога да допусна, че тя го е направила доброволно.
— Защо не? Жените са любопитни… Особено Алис.
Граф Харо поглади челото си.
— Да не бях показал проклетото шише!
Очите на Беата горяха.
— Е, това би било най-доброто.
Той въздъхна.
— Никога няма да мога да докажа невинността си. Мъртъвците мълчат. Е, хайде да не говорим повече за това. Благодаря ти, задето си се погрижила Гилда да не узнае нищо. Тя вярва, че съм пътувал. Гролман ми каза, че ти си забранила да се говори за това пред детето.
Контеса Беата бавно вдигна тежките си мигли.
— Повече не мисли за преживените страдания. Тук е тихо и спокойно. Аз неизменно ще бъда на твоя страна, ще ти помагам от сърце.
— Беата, докато намеря възпитателка за Гилда, би ли желала да я възпитаваш? Аз ще я държа по възможност повече около себе си, но детето се нуждае преди всичко от майчини грижи. Аз не мога да бъда всичко за нея.
— Ще се грижа за нея като майка. Но сигурно си много гладен.
И заповяда на влезлия слуга да донесе вечерята.
Когато слугата се върна с таблата, бурята отвън нахлу в стаята, един прозорец се отвори, покривката на масата се вдигна и перна по лицето Беата.
Тя извика от уплаха. Граф Харо скочи и затвори прозореца.
А вън ветровете сякаш бяха побеснели. Народът казва, че в такива часове духовете на умрелите се разхождат наоколо.
Но тази буря предвещаваше и близка пролет.
— Ти се уплаши, Беата?
— В такова време ставам нервна.
Вечеряха мълчаливо. После граф Харо стана и се поклони.
— Е, време е за почивка. Лека нощ!
Въпреки голямата привързаност, която му засвидетелства Беата, нейната компания не му беше приятна. Той се упрекваше за това, но какво можеше да стори: Беата не му беше симпатична.
Тя гледаше с пламнали очи как се отдалечава. Наподобяваше статуя, на която само очите издаваха живот. Взираше се в една точка, сякаш виждаше нещо ужасяващо. Изведнъж тя протегна двете си ръце нагоре, сякаш да прогони нещо.
Бурята вън отново зави, като че ли хиляди вещици играха своя дяволски вихрен танц. Вятърът запищя през камината и прозорците, вратата с трясък се отвори, сякаш тласната от невидима ръка.
Контеса Беата се озърна, смъртно побледняла. Слугата влезе и затвори вратата. Тя бързо се съвзе.
— Вдигни масата, Хенрих, и после прегледай прозорците и вратите. Такава страшна буря вилнее вън.
— Да, милостива контесо, чак страх ме хваща.
Контесата се засмя.
— Само бабите се плашат, Хенрих.
И тя пристъпи, гордо изправена, към вратата. Слугата я проследи с учуден поглед. Контесата не беше обичана от никого в тоя замък.
— Каква мъжкарана! Има мустачки като младши офицер. Този род жени не се страхуват нито от смъртта, нито от дявола — промълви той.
В стаята до кухнята се бе събрала цялата прислуга. Готвачката бе сварила чай, наляла бе и ром в него, приготвила бе сладки. Трябваше да се отбележи завръщането на господаря. Всички бяха добре разположени и признаваха, че в Тройенфелз са обезпечени. Нима са толкова глупави да се откажат от такова добро и сигурно място?
Какво ги интересува слугите, че господарят им е виновен или има гузна съвест? Ако мъртвата графиня се разхожда из замъка, защото не може да намери покой, докато не бъде отмъстена, тя ще грози виновника, няма да прости никому каквато си беше и приживе.
Наистина, те слугите, бяха по-добре, далеч по-добре от господаря, който неспокойно се разхождаше из стаите.
След като се сбогува с Беата, граф Харо повторно се качи в стаята на дъщеря си и седна до креватчето й. Нежно се взираше в русата детска главица, осветена от трептящата слаба светлина.
За пръв път от няколко месеца насам той се почувства спокоен и забрави, макар и за малко, онова, което го мъчеше. Най-после стана и повика бавачката да стои до детето.
Стаята на дъщеря му се намираше между неговите стаи и тези, в които живееше жена му.
Утре сутринта ще отиде в гората, в своята гора. Там ще прочисти дробовете си след престоя в душната тъмница. Разхождаше се от стая в стая. Влезе в кабинета си и погледна портрета на Алис, който още стоеше на писалищната му маса. Един художник миналата зима в столицата искаше да я нарисува за фамилната галерия. Тя не хареса костюма и за проба си поръча много снимки. Само няколко пъти позира на художника. Сега, след смъртта й, графът трябва да попита художника дали би могъл да дорисува портрета, за да заеме той своето място в галерията.
Дълго наблюдава образа в скъпата рамка. Някога той бе обичал тази прелестна жена; вярваше, че хубавото тяло крие и хубава душа. Той се възхищаваше от нейната жизнерадост и пластичност. Тази лекокрила пищна пеперуда събуди неговата страст.