Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Колко страшни дни преживя, докато се примири с неизбежното!
Ужасната присъда непрекъснато звучеше в ушите му. Всъщност нито го осъдиха, нито го оправдаха. Но всеки, който го срещнеше, би си помислил: „Ти сигурно си виновен, но по щастливо стечение на обстоятелствата се отърва от ръцете на палача.“
И тази мисъл му тежеше като кошмар.
Никой не се осмеляваше да вярва в неговата невинност. Бяха налице причини за престъплението, в което го обвиняваха, но никой не дръзваше да потвърди, че е невинен.
Обвиняваха граф Харо в убийство на графиня Алис, младата му жена.
Малцина плакаха за хубавата, но капризна и нерядко зла графиня. Тя беше от онези разглезени и своенравни жени, за които думите: „Всичко, което ми харесва, е позволено“, бяха ръководно правило. За себеподобните смяташе, че имат дотолкова право на живот, доколкото са в състояние да угодят на някоя нейна прищявка.
Сякаш съществуваше, за да докара своя съпруг до крайна точка на търпение. С тази жена графът позна истинския ад на земята. Най-близките бяха на мнение, че тя заслужи своя трагичен край.
Който не я познаваше отблизо, я намираше за очарователна жена. В обществото тя всякога беше мила и любезна. До известна степен имаше две лица. Граф Харо, преди да се ожени за нея бе забелязал само нейното миловидно лице и се влюби в нея. Тя владееше изкуството да пленява мъжките сърца, защото беше хубава и дръзка. Но когато нещо не й беше в угода, пренебрегваше съпружеската вярност, макар че нейният хладен темперамент я предпазваше от сериозни прегрешения.
Напразно граф Харо се опитваше да я превъзпита през годините на съвместния им живот. Ако й кажеше нещо, което не й допадаше, тя запушваше уши, тропаше с крак и го замеряше с някакъв предмет. Така правеше и със своите подчинени. Сякаш изпитваше необходимост да дразни мъжа си, да го измъчва, кокетничеше и иронично се смееше, когато той й забраняваше това. Ето защо между двамата съпрузи избухваха чести свади, от които граф Харо страдаше много повече, отколкото неговата безсърдечна съпруга. Графиня Алис излизаше победителка от тези сблъсъци.
Лятото графската двойка прекарваше в замъка Тройенфелз, а зиме отиваше в столицата, за да попадне сред висшето общество. Тогава графиня Алис блестеше със своите диаманти и бисерни огърлици. И на всеки непознат тя се усмихваше много по-любезно и очарователно, отколкото на своя мъж.
Младите съпрузи живееха в двореца, който от столетия, подобно замъка и графство Тройенфелз, принадлежеше на рода Тройенфелз. Графинята устройваше пищни веселия, даваше тон на висшето общество, позволяваше да я ухажват, като пред обществото се показваше в най-добро настроение. Но щом останеше насаме с мъжа си и с прислугата, хиляди дяволи я завладяваха.
Графинята произхождаше от много богат графски род, мъжът й също принадлежеше към най-богатите херцогски фамилии. Той нямаше нищо против, когато неговата съпруга с шепи хвърляше пари навред, макар и да не одобряваше безумието, в което често изпадаше. Неговият характер беше твърдо установен и той не приемаше лудориите й. Макар че не разбираше как може да се харчат толкова големи суми за глупави капризи, той все пак не я упрекваше. Никой не можеше да потвърди, че е упражнил и най-малкото насилие върху жена си. Само понякога й напомняше, че кокетството й е недостойно за една графиня Тройенфелз, а тя му отвръщаше с презрително мълчание и продължаваше да върши каквото иска.
Така стана и през последната зима. Този път тя прехвърли всички граници, които нейният мъж със своето великодушие и свободолюбие можеше да изтърпи. Говореше се, че някакъв млад чуждестранен принц гостувал в херцогския двор и се влюбил в красивата графиня Алис. Тя проявила пълна благосклонност към него, позволила му повече свобода, отколкото на другите си обожатели. Безкрайната й суетност се ласкаела от мисълта, че може да впрегне и един принц в своята триумфална колесница. Отговорила му с взаимност.
Една вечер, когато граф Харо се върнал от клуба по-рано, отколкото очаквали, заварил жена си в крайно интимна близост с младия принц. В справедливия си гняв той прибягнал до своите права на домакин, нашибал с камшик неблагодарния гост.
Прислугата чула после буйната разправия между графа и графинята. Той изрекъл страшни закани и я принудил още същата вечер да замине за замъка Тройенфелз.