Магията на страстта

— Ето на, виждаш ли — заяви Джак. — Няма нищо по-просто. Развали годежа и ще си свободен да се ожениш, за когото си пожелаеш. Дори за Памела, ако ще ти е по-мила като съпруга, отколкото като любовница, нещо, в което се съмнявам.

Люсиен го изгледа гневно.

— Остави Памела на мира. Тя вече ми превръща достатъчно често живота в ад заради предстоящата ми женитба.

— Не достатъчно често, за да те откаже, хващам се на бас. — Щеше да е глупачка, ако не го правеше. Тази жена те изправи на крака, а е прекалено мързелива и няма да хаби сега време и усилия по друг мъж.

Ръцете на Люсиен лежаха неподвижни и той каза спокойно:

— Не ме ядосвай, Джак, няма да търпя приятелите ми да злословят за Памела, няма да го понеса и от теб.

Джак продължи да си пие невъзмутимо виното.

— Казвам само истината, Лъки, не искам да те нараня. Тя е твоя любовница, а се хващам на бас, че познаваш този род жени по-добре от когото и да било.

Люсиен кимна леко и черната му коса проблесна на светлината на елегантната клубна лампа.

— Точно така е, и зная, че тя ми харесва. Пък и това изобщо не те засяга. Впрочем най-голямото желание на баща ми беше ние с Клара да се оженим. Споразумението, което е сключил с маркиз Сейнт Дженивиъв, не може да бъде нарушено толкова лесно, дори ако го желаех, но не е така. Признавам, че не бързам да се разделя с ергенството, но винаги съм знаел, че ако го направя, ще взема за жена Клара Харкамс. Тя наистина ще е съвършената съпруга. Защото е добре възпитана, учтива и си знае мястото. Сигурно би предпочела да си счупи ръка, но не и да направи нещо, което би могло да изложи публично нейния съпруг. Освен това аз, разбира се, няма да я оставя в Лондон.

Улф вдигна вежди.

— Не? Но къде тогава?

— Ще я изпратя в Пеъруд. Там ще се чувства добре, преди всичко, защото ще съм погрижил предварително да е вече бременна. Клара е момиче от провинцията, както и всички от семейство Сейнт Дженивиъв. Куп деца, градина и няколко юнкери от местния гарнизон, които да й се възхищават — това ще я задоволи и няма да й е трудно да живее далеч от Лондон. След шест месеца тук ще трябва да е щастлива да се оттегли отново в провинцията.

— Звучиш много убедено — каза Джак. — Но хайде представи си, че на пуйчето му допадне модерният градски живот? Тогава няма да се съгласи толкова лесно да се махне.

— Ще го направи — възрази Люсиен. — Би било катастрофа, ако се опитаме да живеем заедно по-дълго, отколкото е крайно необходимо. Почти съм сигурен, че Клара няма и да се опита. В противен случай само бихме се направили нещастни. Аз поемам грижата тя да забременее и я махам оттук, и толкоз. Ще прекарва, може би, един-два месеца годишно в Лондон, колкото да й направя още едно дете, но едва ли ще се виждаме по-често.

— Ти си безсърдечен — поклати глава Улф. — На мен ми е мъчно за пуйчето, горкото момиче. Защо я мразиш толкова?

— Нима съм създал впечатление, че я мразя? — засмя се мрачно Люсиен.