Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
Галя изчезна, потраквайки сърдито с токчета, и Николай си отдъхна с облекчение. Нека си мисли, че той е някакъв невъзпитан и недодялан грубиян. Нека си мисли, че са се скарали завинаги. Нека си мисли, че тя го е зарязала. И изобщо няма нужда да знае, че Николай Селуянов, оперативният работник от криминалния отдел, много ловко се е отървал от нея, щом тя е станала излишна.
А тя наистина вече бе излишна. Защото беше абсолютно ясно, че Георгий Николаевич Дударев е ходил в тяхната фирма точно при нея. И ако се съдеше по това колко нервно възприе разсъжденията му за семейния живот и за младия вдовец, той беше идвал при нея, но не заради убийството, а единствено и само като при дама на сърцето. Дамата не се владееше добре и очевидно не беше много умна, тъй че нямаше кой знае каква вероятност господин Дударев да я включи в убийството на собствената си жена в качеството на помощничка. Нашата Галя бе прекалено бъбрива и дори пълен идиот би го забелязал. На нея не можеше да се разчита. Разбира се, те щяха да проверят Галина по всички точки и може би на Селуянов щеше да му се наложи да се сдобри с нея, макар и за кратко. Но най-вероятно тук нямаше нищо друго, освен флирт или дори интимна връзка. Ах, ти, Дударев, ах, ти, женкар такъв, наистина трябва да си голям донжуан, за да имаш красива и богата жена и минимум две любовници. Това не всеки го може.
В този момент Селуянов, кой знае защо, си мислеше за Олга Ермилова. Нали Дударев бе помолил по телефона точно нея, а не лекомислената и приказлива Галя, да му намери добър адвокат. И ако се съдеше по докладите от външното наблюдение, Ермилова бе намерила адвокат и дори се бе срещнала с него заедно с Дударев. Неизвестно защо Дударев не беше натоварил другата си приятелка с тази задача. Защо ли? Дали е смятал, че Олга ще се справи по-добре? Дали със сигурност е знаел, че Галя няма да може да направи нищо разумно? Или пък по някакви други съображения?
Всичко е просто като гъбена чорба, реши Селуянов, когато наближи блока си. Олга знаеше, че го подозират и че продължават да го подозират в убийството на жена му, тъй че бе глупаво да крие от нея. Олга беше научила това от мъжа си. А Галя може и да не знаеше. Никой друг не можеше да й го каже, освен самия Георгий Николаевич, а той най-вероятно го е премълчал. Защо ли? И тук нещата също бяха прости. Финансовото положение на Дударев не беше за завиждане, Елена Петровна не е държала пари в брой вкъщи, а никой нямаше да му даде парите, които се намираха в сейфа в офиса. Нямаше чак такива глупаци. Офисът беше собственост на фирмата и всичко, което беше в него — също. Първо трябваше да докаже, че тези пари са негови и не принадлежат на фирмата, а след това може би щеше да ги получи. И то не веднага. Дори за парите, които са в банкови сметки и се получават по наследство, се искаше доста време. А с какво щеше да живее уважаемият Георгий Николаевич? Неслучайно бе хукнал трескаво да си търси работа. Но положението с работата не беше чак толкова лесно, а трябваше да се яде всеки ден, и то по няколко пъти. Галя не беше бедна женица и принадлежеше към онази категория хора, които, след като се влюбят, са готови да сложат в краката на любимия си всичко, което имат. Вероятно Дударев бе вземал от нея известни суми, разказвайки й за временните трудности около получаването на парите. Разбира се, беше ги вземал назаем и естествено не бе казвал нито дума за това, че всеки момент може да се озове отново зад решетките — този път задълго. Че кой ще ти даде пари назаем, при положение че може да влезеш в затвора?
Когато се прибра вкъщи, Николай свали с удоволствие влажните си от пот дрехи и се мушна под студения душ. Ароматите от ястията на Валя се носеха из целия апартамент и се промъкваха дори в банята. Докато сапунисваше косата си с шампоан, той се опитваше да отгатне с каква плънка са пирожките — от месо или от гъби. Но нито за миг не се съмняваше, че има пирожки с пълнеж. „Колко е хубаво — мислеше си той, докато отмиваше пяната, — че можеш да си бъдеш вкъщи и да гадаеш какво е сложила в пирожките жена ти, а не да се чудиш дали днес ще иде на среща с любовника си, или ще се върне навреме от работа. Пфу, пак мисля за първата си жена! Как можа да ми увреди мозъка до такава степен! Направо страх ме хваща, като си спомня в какъв кошмар живеех тогава…“
Пирожките се оказаха с ябълки и Селуянов си призна, че не става за гадател.
Когато телефонът иззвъня, Олга Ермилова зареждаше пералнята с мръсното спално бельо. Веднага щом чу в слушалката гласа на адвоката Храмов, тя усети как сърцето й болезнено се сви. По тона му Олга веднага разбра, че ще й каже нещо лошо. Нима от защитата на Георгий наистина нямаше да излезе нищо? Нима той наистина бе виновен и доказателствата за вината му бяха толкова много, че нямаше начин да се измъкне? Всъщност Олга бе почти сигурна в това, че е виновен, само че през цялото време се надяваше, че адвокатът ще измисли нещо и ще отърве Дударев от неприятностите.