Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Може — кимна Леонид Иванович в отговор на въпроса й. — Кухнята може да изтрови всички животни, а ветеринарят — да изпозарази всички. Стига да има желание. Но това няма как да се отнася за Илюша Чураков. Той не би могъл да го стори. Обичаше работата си и животните и беше честен. Не би се продал за пари.
Не би могъл, значи… Ами правилно, така е… Направили са му предложение: или да унищожи животните, или да продаде тайните на храненето. Той е отказал. Резултатът е известен. Само че кой знае защо, в това направление никой не е разследвал, ако се вярва на стария животновъд. А за това не са нужни особени усилия, ето, с Коротков им беше достатъчен един час разговор, за да съставят версия. Хем не се наложи да дирят някакъв дълбоко законспириран източник, а просто поговориха с човек, който не се крие от никого, работи във фермата, познавал е убития. Не, трудно е да се повярва, че тази версия не е била проверена. Вероятно са я проверили, та тя се набива в очи. Значи, е „празна“, неоснователна.
През дългия четвърт век работа в криминалния отдел Настя Каменская хиляди пъти бе изслушвала жалби на роднини на потърпевши, че милицията нищо не предприема, че не са проверили това, не са се досетили за онова… Макар че в действителност всичко е било направено, и то отдавна и съвестно, но не е донесло резултат. Незнайно защо хората смятат, че ако не видят с очите си работата на оперативните работници и успешния й завършек, значи, нищо не се е вършило. „Ето че и аз станах като тях — ядоса се на себе си Настя. — Човекът, който няма никакво отношение към полицията, ми казва, че следствието не е свършило еди-какво си, и аз вече съм готова да му повярвам. И дори да градя въз основа на неговата информация собствени заключения. Колко бързо се е променил манталитетът ми!“
Настроението й веднага започна да се разваля, но тя навреме си спомни за обещанието, което си бе дала: не се поддавай на негативни мисли по-дълго от необходимото. Колко е хубаво, че навреме се сепна и се улови в непрофесионализъм, преди процесът да е отишъл твърде далеч! Все още има шанс всичко да се оправи. И тя може да се радва на това…
Сега, ровейки в нета, тя намери съвсем малко информация за убийството на ветеринарния лекар Чураков, при това твърде оскъдна и еднообразна. Съпругата алармирала полицията… Изчезнал… Намерили тялото в покрайнините на Вербицк… Убийство… Работи се върху версия, свързана с битови причини… Полицията проучва възможната връзка на убийството на ветеринаря с конкурентната борба между Вербицката и Перовската ферма…
Нямаше нищо повече. Последната публикация беше от август миналата година. Жалка работа. Но значи, все пак са разработвали тази версия. Просто старият животновъд Леонид Иванович не е знаел това. Което е напълно естествено.
Не й се спеше. Настя остави лаптопа на пода и стана от леглото. Постоя до отворения прозорец, отново и отново жадно вдишвайки аромата на смърчовете и елите, които растяха точно пред къщата. Какво каза Ворожец? Можело да влизат във всяка стая освен в спалнята му. И то само ако спи там. Това е добре!
Стараейки се да не вдига много шум, тя предпазливо излезе от стаята и побутна вратата от другата страна на стълбището. Не си спомняше много добре дали зад нея беше кабинетът на домакина, или библиотеката. Оказа се заключено. Значи, е кабинетът. Виж, зад следващата врата намери „дискохранилището“. Тя запали лампата, седна в дълбокия мек фотьойл, изпружи крака и взе да разглежда заглавията на кутиите с дискове и на гръбчетата на книгите. Добре че стаята не беше голяма, рафтовете се намираха на разстояние една ръка от фотьойла, инак нямаше да може да разчете повечето заглавия на филми. Кутиите за дискове са теснички и се налага да използват доста ситен шрифт. С книгите е по-лесно, те почти винаги са по-дебели, с изключение на съвсем тъничките брошури.
Книгите изглеждаха доста нови и дори добре известната на Настя класика присъстваше тук, ала не в изданията, с които тя беше свикнала от дете и които и досега стояха в жилището на нейните родители. Изданията бяха скорошни, купени през последните десет години. И най-вероятно нечетени. Впрочем…
Ето този двутомник. Черни корици с червени букви. Много, много познат. Маргарет Мичъл, „Отнесени от вихъра“. Точно това томче Настя помнеше от младостта си, когато жени на всякаква възраст, а и съвсем млади момичета, четяха романа в захлас. Доколкото се сещаше, във времето след перестройката книгата се преиздаваше вече с друга корица. Значи, изданието на рафта на Ворожец беше запазено още от онези стари времена. Забавен избор за сериозен бизнесмен. Впрочем възможно е тази книга да принадлежи не на Пьотър Сергеевич, а на дамата на сърцето му, както я нарече той самият. Или на майка му, или на сестра му. А можеше и някой от гостите да я е донесъл и оставил тук.