Шпионите на Собек [bg]

Амеротке й благодари и се върна към документите. Матайа и Шуфой се оттеглиха, а съдията потъна в щателно проучване на пергаментите, папирусовите парчета и свитъци със стари чертежи и карти, на които бяха обозначени различни набези и инвазии на предишни управници. Времето минаваше. Амеротке приключи и си взе някои бележки. После поиска да му дадат от библиотеката всички ръкописи, които биха могли да съдържат нещо за аритите. Четецът жрец55 изглеждаше изненадан. Той се почеса по сбръчканите бузи и ококори зачервените си очи, но стана и се заклатушка шумно из библиотеката за най-голямо неудоволствие на другите учени.

Накрая се върна обратно с кош, пълен с документи, писма и рапорти. Амеротке ги прегледа, като си записваше всичко, което научаваше. Първо, Сгеру никога не бе разкривал себе си. Сенчеста, страховита фигура, потомък на така наречената кралска кръв на Нубия, той държеше Шешер, златната верижка — свещения колан, аритския символ на тоталната власт. Второ, един подир друг фараоните се бяха проваляли в опитите си да му сторят капан и да го заловят или да разрушат аритската твърдина в Бекна. Трето, никой арит не допускаше да бъде сломен и да направи самопризнания и никога не ставаше предател. Амеротке печално си пожела двамата с Валу да си бяха дали сметка за това там, на Хълма на Черепа. Четвърто, ако арит бъдеше хванат или някой от неговите свещени предмети бъдеше отнет, останалите арити го смятаха за вече омърсен и недостоен за тяхната религия. Пето, удушаването на техните жертви беше най-важната част на аритския ритуал, често извършван с показ на дръзка изобретателност и хитрост. Шесто, аритите властваха чрез страха. Щом веднъж кандидатът положеше кървавия си обет, не само той, но и неговите близки вече носеха отговорност. Амеротке се усмихна мрачно на това. Сгеру би могъл лесно да контролира нубийците в Тива, докато неговите последователи на стотици мили на юг можеха да занесат гнева му на родствениците на всеки един, който се провалеше или просто предизвикаше съмнението на своя старши. Седмо, ако бъдеше заловен в битка и го очакваше смърт, аритът винаги затягаше своята свещена червена кърпа около собственото си гърло. През главата му бегло се мярна мисълта за затворника в Дома на оковите. Беше обмислял възможността той да се е удушил сам, но я беше отхвърлил като практически невъзможна. И накрая и Амеротке особено се изненада от това, военните походи на бащата на Хатусу се бяха провеждали без никаква жалост. Наличните доклади сочеха, че аритите са били разбити и унищожени до крак и единствените оцелели са онези, които са избягали в Бекна.