![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Не знаем. Но бихме искали да го открием.
– Намерихте ли чантата на Матс? – попита Ерлинг. – Кафява, кожена. Винаги я носеше със себе си на работа и често пъхаше лаптопа си в нея.
– Не, не сме намирали кафява чанта.
– Ой, това не е добре. Може да изтече деликатна информация, ако компютърът и чантата са откраднати.
– За каква информация говориш?
– Искам да кажа само, че ние, естествено, не искаме да се разпространяват данни за общинските финанси без наше знание. Информацията е публична, няма нищо тайно, но все пак бихме искали да контролираме как и кога се оповестяват данните. А откакто има интернет, човек никога не знае къде може да попадне информацията.
– Така е – каза Йоста.
Чувстваше се глупаво, че компютърът не е тук. Къде можеше да се е дянал? Имаше ли Ерлинг право да се опасява, че е бил откраднат, или Мате сам го беше оставил някъде извън апартамента си?
– Все пак благодаря за помощта – каза Йоста и се изправи. – Сигурно пак ще се чуем. А ако компютърът или чантата се появят, ще ни се обадите веднага, нали?
– То се знае – каза Ерлинг и последва Йоста в коридора. – И ние може да очакваме същото, нали? Крайно неприятно е, че собственост на общината е изчезнала по такъв начин. Особено сега, с проекта „Бадис“, който е най-голямата инвестиция, която сме правили.
Ерлинг спря на място.
– Сега се сетих. Преди да си тръгне от работа в петък, Матс спомена, че имало някои неясноти, които го притеснявали. Щеше да говори за това с Андерш Беркелин, който отговаря за финансите на „Бадис“. Може да питате него за компютъра. Шансовете да знае нещо сигурно не са големи, но както казах, това е от голямо значение за нас.
– Ще говорим с него и ще се обадим, ако намерим компютъра.
Йоста излезе от сградата на общината и въздъхна. Отваряше им се работа, твърде много работа. А сезонът за голф вече беше в разгара си.
Офисът на „Фристад“ беше дискретно разположен в бизнес квартал, намиращ се на остров Хисинген13. Патрик първоначално пропусна вратата, но след няколко обиколки най-накрая успя да я намери.
13 Четвъртият по големина остров в Швеция. Северната част на Гьотеборг е част от острова. – Б. пр.
– Знаят ли, че идваме? – попита Паула, щом слезе от колата.
– Не. Предпочетох да не ги предупреждавам.
– Какво знаем за дейността им?
Тя кимна към табелата с името на организацията, която бе поставена на вратата.
– Дейността им е свързана с жени, жертви на насилие. Предлагат им убежище, когато имат нужда, оттам идва и името. Но осигуряват подкрепа и на жени, които още не са напуснали мъжете си. Помагат им, както и на децата им, ако има такива, да се справят със ситуацията. Аника каза, че не е намерила кой знае колко информация за тях. Изглежда, работят възможно най-дискретно.
– Напълно разбираемо – каза Паула и натисна звънеца, до който бе изписано името „Фристад“. – Не беше особено лесно да намерим адреса, но все пак предполагам, че не приемат жените тук.
– Не, сигурно имат някакво друго място за целта.
– Ало? „Фристад“.
Интеркомът изпука и Паула погледна Патрик въпросително. Той се прокашля.
– Казвам се Патрик Хедстрьом. Аз и колегата ми сме от полицията в Танум и бихме искали да влезем и да ви зададем няколко въпроса.
Той направи кратка пауза.
– Става дума за Матс Сверин.
Настана тишина. После се чу бръмчене и вратата се отвори. Офисът се намираше на втория етаж, така че се качиха по стълбите. Патрик забеляза, че вратата на „Фристад“ се отличава от другите в сградата. Беше по-солидна, направена от стомана и с касова брава със седем лоста. Позвъниха на още един звънец, при което отново изпука интерком.
– Патрик Хедстрьом.
Изчакаха няколко секунди, преди да чуят вратата да се отключва. Отвори им жена на около четиресет, със скъсани дънки и бял пуловер.
– Извинявайте. Отнасяме се предпазливо с посетителите – каза тя и подаде ръка. – Лейла Сундгрен. Аз съм отговорникът по сигурността във „Фристад“.
– Патрик Хедстрьом, а това е колегата ми Паула Моралес.
Тримата се поздравиха любезно.
– Влизайте, ще седнем в моя кабинет. Казахте, че става дума за Мате?
В гласа й имаше нотка притеснение.
– Нека първо седнем – каза Патрик.
Лейла кимна и ги въведе в малка, но светла стаичка. Навсякъде по стените имаше детски рисунки, бюрото обаче беше чисто и подредено. Съвсем не като неговото. Двамата с Паула седнаха.
– На колко жени помагате годишно? – попита Паула.