![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Но беше напразно, защото Уорън вече се беше спрял на едно и само на едно момиче: Аделейд. Видимо нетърпеливият и развълнуван Джаспър отне инициативата на Седрик, вместо да се впусне в обичайния им залп от хвалебствия.
— Тя безспорно е несравнима — каза Джаспър. Уорън не само й се беше възхищавал на палубите: освен това бързо беше научил, че се е представила отлично по всички предмети. Джаспър отново намекна, че балът наближава и че на Уорън няма да му се наложи да чака дълго, преди да се срещне с нея. Реакцията на Уорън беше малко различна от тази на Теодор.
— Всъщност не е нужно да се срещам с нея — каза Уорън. — Сигурен съм, че е изключителна. И бих искал да подпечатам брачен договор сега.
Седрик, който не беше казал много по време на този разговор, трепна:
— Това не е… не става така. По време на светския ни сезон момичетата се срещат с всички потенциални кандидати. После избират.
— Не искам да рискувам да я загубя от някого, който може да я подмами с много блясък без вътрешно съдържание — каза му Уорън. — Ще предложа цена, която да покрие загубата ви от това, че сте я отстранили по-рано — цена, която може и да не съм готов да предложа, ако трябва да чакам. Хиляда златни монети, ако сключите сделката още сега.
Това беше нечувана цена. Чух как няколко момичета около мен ахнаха. Аделейд остана безмълвна, но това бе, защото беше затаила дъх. Или може би просто изобщо не можеше да диша. Мисля, че съществуваше съвсем реална възможност Джаспър да промени правилата на Бляскавия двор още там и в този миг, ако Седрик не беше толкова непреклонен.
— Това би било нарушение на обичайната ни политика — призна Джаспър. — Но съм сигурен, предвид обстоятелствата, че не би навредило тя поне да се срещне с него сега и…
— Полага й се да види вариантите си и да избере — каза Седрик. — Пише го в договора й. Никакви предварителни сделки.
Двамата продължиха да спорят, въпреки че комисионната от подобен брак щеше да отиде при Седрик. Не бях изненадана от това почтено отношение. Той беше дал ясно да се разбере по време на първата ни среща и посещенията си в имението, че иска да бъдем нещо повече от стока. Накрая надделя, макар всички да знаехме, че баща и син щяха разгорещено да обсъждат събитията по-късно. Уорън неохотно си тръгна — победен засега.
През въпросната вечер цялата къща говореше за предложението му. Мнозина мислеха, че Седрик е постъпил глупаво, отказвайки го. А мнозина смятаха, че Аделейд е трябвало да изтича на долния етаж и лично да приеме предложението.
От своя страна Аделейд беше раздвоена. Тя също се питаше дали е трябвало мигновено да приеме подобно предложение от такъв влиятелен мъж. В същото време уважаваше настояването на Седрик да се срещне с всички избрани. Крачеше напред-назад из стаята ни, като размишляваше и претегляше всяка страна. Не можех да предложа много, освен да я изслушам внимателно.
— Тамзин щеше да приеме сделката — заяви Аделейд най-накрая.
Не успях да сдържа една лека усмивка:
— Тамзин щеше да повика свещеник и да предложи да се омъжи за него още там, на място.
Аделейд не отвърна на усмивката ми. Лицето й остана мрачно:
— Тамзин трябваше да получи това предложение. Тя трябваше да е диамантът.
Пристъпих припряно напред и я обгърнах с ръце:
— Недей да мислиш така.
— Просто не смятам, че заслужавам това.
— Тамзин те обичаше. Ти си спечели мястото тук. — Думите на Грант, изречени на кораба, се върнаха като ехо при мен, внезапно по-изпълнени със значение. — И не забравяй, че ти си все още жива.
Предложението на Уорън продължаваше да я смущава, но поне смущението вече не беше примесено с вина. Колкото до мен, аз имах собствена дилема, с която да се справя онази вечер. Как да постъпя с Теодор Крафт? Тази мисъл ми тежеше през цялото време, докато траеше вечерята и докато се приготвях за лягане. Аделейд заспа рано, което беше облекчение. Разсеяна или не, в крайна сметка щеше да забележи вътрешния ми конфликт.
Докато се връщах от банята, внезапно се предостави една рискована възможност. Камериерка, натоварена с кутии, мина покрай мен, докато вървеше към таванската врата в края на моя коридор. Спрях и я загледах как изчезва нагоре по малко стълбище. Бях проучила това място в първите си няколко дни и не открих нещо повече от килери и складове. Веднага щом тя се върна и се отправи обратно към главния етаж, аз се стрелнах напред и сама се изкатерих до таванското помещение. И наистина — бях запомнила правилно. От голям, квадратен прозорец се откриваше гледка към оскъдния заден двор на къщата. Пазачите рядко обхождаха тази страна на сградата, тъй като на първия етаж нямаше прозорци. Стояха близо до предната част и стените, непосредствено до вратите. А тъй като този прозорец беше на третия етаж, му обръщаха още по-малко внимание, защото нямаше начин да…