Третият близнак [bg]

— Тогаз ще пипнат теб — сви рамене Стив.

Порки бавно закима:

— Ъхъ, така май ще стане.

Темите му за разговор вероятно се изчерпаха. След малко той отново полегна.

Стив не помръдна. Това ли бе всичко?

След още няколко минути Порки сякаш отново заспа.

Чак когато се чу хъркането му обаче, Стив се облегна отмалял на стената.

След това няколко часа нищо не се случи.

Няколко пъти Стив се опита да разбере от новия надзирател кога ще му се удаде възможност да помоли за пускане под гаранция, но онзи просто не му обръщаше внимание.

Порки още спеше, когато надзирателят отвори вратата. Сложи белезници на ръцете на Стив и пранги на краката, после събуди Порки и повтори същата процедура и с него. След това ги вързаха към още двама затворници и цялата четворка бе отведена в малък кабинет в края на коридора с килиите.

В него имаше две бюра с компютри върху тях и лазерен принтер. Пред бюрата бяха разположени няколко реда сиви пластмасови столове. Едното бюро бе заето от спретнато облечена чернокожа жена на около трийсет години. Тя вдигна поглед към тях, каза: „Моля, седнете“, след което отново зачука по клавиатурата с маникюра си.

Те се довлякоха до столовете и седнаха. Стив се огледа. Бе най-обикновен кабинет, с железни шкафове за документи, канцеларски принадлежности, пожарогасител и старомоден сейф. След килията обаче това му се струваше като луксозно обзаведена стая.

Порки затвори очи и като че ли отново потъна в сън. Единият от другите двама се взираше озадачено в гипсирания си крак, а онзи до него се усмихваше замечтано, зареял поглед някъде надалеч.

В това време жената вдигна очи от екрана.

— Кажете си името — каза тя.

Стив бе първи в редицата, затова отговори:

— Стивън Логън.

— Господин Логън, аз съм комисионер Уилямс.

Разбира се, тя бе съдебен комисионер. Чак сега си спомни тази част от криминалната процедура. Комисионерът бе съдебен чиновник с ранг, много по-нисък от съдия. Нейното задължение бе да се занимава с разрешения за арестуване и други дребни процедурни неща. Имаше власт да пуска под гаранция, спомни си той и духът му се повдигна. Може би всеки момент щеше да излезе оттук.

— Моето задължение е да ви кажа в какво сте обвинен — продължи тя, — датата, времето и мястото на процеса ви, дали ще бъдете освободен под гаранция и ако е така, при какви условия.

Говореше много бързо, но Стив успя да чуе думите „под гаранция“, което потвърди, че правилно е запомнил лекциите си. Това бе човекът, когото трябваше да убеди, че е достатъчно надежден.

— Обвинявате се в изнасилване първа степен, нападение с цел изнасилване, телесни повреди и содомия.

Кръглото й лице не изразяваше нищо, докато изброяваше ужасните престъпления. Даде му дата на процеса след три седмици, броено от днес, и той си спомни, че на всеки заподозрян трябва да се даде дата на процеса не по-късно от тридесет дни.