Третият близнак [bg]

Денис я дръпна болезнено за косата и тя скочи на крака.

— Моля те! — изтръгна се от нея. Още докато го казваше, се намрази, но бе твърде ужасена, за да се спре. — Ще направя всичко, което пожелаеш!

Тя почувства устните му върху ухото си.

— Свали си гащичките! — прошепна той.

Джийни замръзна. Бе готова да изпълни желанията му, независимо колко срамни са те, но да свали гащичките си можеше да се окаже толкова опасно, колкото и да се съпротивлява. Не знаеше какво да прави. Опита се да извърне очи към Робинсън, но той бе извън полезрението й. Чуваше го как псува и удря с палката — явно все още не бе видял какво прави Денис.

— Нямам много време — прошепна Денис и от думите му полъхна гробовен хлад. — Ако не получа това, което искам, ти повече няма да можеш да видиш слънцето.

Тя му повярва. Току-що бе приключила с тричасов психологически тест и знаеше какво представлява той. Нямаше съвест, не бе способен да изпита чувство на вина или жалост. Ако не удовлетвореше желанията му, щеше да я осакати без колебание.

Да, но какво ще направи той, след като си сваля гащичките, питаше се отчаяно тя. Дали това щеше да го задоволи и да го накара да махне острието от очите й? Дали нямаше въпреки това да изпълни заплахата си? Или щеше да поиска още нещо?

Робинсън още ли не е убил тоя проклет плъх?

— Бързо! — изсъска Денис.

Какво по-лошо от ослепяване можеше да й се случи!

— Добре! — изохка тя.

Наведе се непохватно — Денис продължаваше да я стиска за косата и острието не помръдна от окото й. С треперещи ръце повдигна полата си и дръпна гащичките надолу. Денис изръмжа доволно, като ги видя да падат на глезените й. Джийни изпитваше неописуем срам, въпреки че разумът й казваше, че за това не е виновна тя. С трескави движения бутна полата надолу и прикри голотата си. После излезе от гащичките и ги ритна встрани.

Чувстваше се ужасно уязвима.

Денис я пусна, с рязко движение вдигна бельото й, притисна го до лицето си и вдъхна дълбоко със затворени в екстаз очи.

Джийни го гледаше, потресена от тази натрапена интимност. Въпреки че той не я докосваше, тя потрепери от отвращение.

Сега какво ли ще направи?

Палката на Робинсън издаде тъп и пльокащ звук. Джийни се извърна и видя, че пазачът най-сетне е умерил плъха. Ударът бе попаднал в задната част на охраненото животно и на дунапаловите плочки бе останало червено петно. Повече не можеше да бяга, но бе още живо — очите му бяха изцъклени и дишаше. Робинсън го удари още веднъж и размаза главата му. Плъхът спря да се движи и от смазания череп потече сивкава слуз.

Джийни се обърна отново към Денис. За нейна изненада, той седеше на масата, както бе седял цял следобед, и сякаш не бе помръдвал от мястото си. От него като че ли лъхаше невинност. Ножът и гащичките бяха изчезнали.

Беше ли тя вън от опасност? Всичко ли бе свършило?

Робинсън се бе запъхтял от усилието. Той хвърли подозрителен поглед към Денис:

— Ти не си донесъл тази гад тук, Пинкър, нали?

— Не, сър — отвърна Денис с готовност.

Джийни се приготви да каже: Да, той го донесе. но нещо я спря.

— Щото ако беше направил тая гадост, щях да ти… — Той млъкна, хвърли кос поглед към Джийни и реши да не казва какво точно щеше да му направи. — Вярвам, знаеш, че щях да те накарам да съжаляваш.

— Да, сър.

Джийни разбра, че вече е в безопасност. Но облекчението веднага бе последвано от гняв. Тя втренчи поглед в Денис, онемяла от яд. Тоя какво, щеше да се престори, че нищо не е станало ли?

Робинсън нареди:

— Е, така или иначе си тук, бягай да вземеш една кофа вода и да почистиш.

— Веднага, сър.

— Искам да кажа, ако доктор Ферами е свършила с теб.

Джийни се опита да каже: Докато вие гонехте плъха. Денис ми открадна гащичките, но думите не искаха да излязат от устата й. Беше толкова глупаво. И можеше да си представи последиците от тях. Щеше да стърчи тук поне още час, докато случаят се разследва. Щяха да претърсят Денис и да намерят бельото й. После трябваше да го покажат на директора Темойн. Тя си представи как той разглежда уликата, премятайки я от ръка в ръка със странно изражение на лицето…